Опасността за населението при разпространение на един вирус като SARS-CoV-2 се измерва с репродуктивното число – R. Ето защо споменаването само на броя заразени и починали от ковид не дава ясна представа за рисковете, на които сме изложени, тъй като те са една статистика с натрупване в продължение на времето. Налага се повече да говорим за репродуктивното число R. 


За да сме сигурни, че контролираме ситуацията с патогена R трябва да е по-малко от 1. Това означава, че един човек предава инфекцията на по-малко от един друг човек, което и в крайна сметка води до намаляваща тенденция в разпространението на вируса. Когато R е по-голямо от 1, разпространението е нарастващо. Когато R e по-голямо от 1, то значи или че мерките не са адекватни или те не се спазват и контролът на епидемията е накърнен.


Как можем обаче да сме сигурни, че едни мерки работят?
Стойността на R е важна мярка за оценка, когато се опитваме да прогнозираме развитието на даден епидемичен взрив. Често се приема, че R е константна величина за всеки отделен патоген, обаче това число варира според мястото и времето, което се означава като моментно – Rt.


 

Варирането на Rt на индивидулно ниво зависи от средата – излагане на среда с висок риск на заразяване или продължителността на излагане, както е при медиците и здравните работници,  ползването на обществен транспорт или многочислените домакинства. На ниво общност, изменението на Rt може да включва гъстота на населението, температура и/или влажност на въздуха, мерки като физическо дистанциране и брой на хората от рисковите групи. 


Екипът на проф. д-р Дейвид Рубин от Медицинското училище на Пенсилванския университет и Детската болница на Филаделфия и се опитва да изведе кои мерки в САЩ дават по-добри резултати в овладяването на пандемията, обединявайки данни от 211 области в САЩ, покриващи 54% от страната.


Безпорно най-силният фактор, свързан с намалена трасмисия, е социалното дистанциране, споделя проф. д-р Рубин за сайта на болницата и коментира необходимостта от въвеждане на последователни стъпки като носене на маски, намаляване на числеността на хората на дадено място и ограничаване достъпа до места, като закрити ресторанти, където рискът от взрив на вируса е най-висок.


Екипът изучава потенциалното въздействие на три променливи на R: социално дистанциране, гъстота на населението и дневна температура и влажност на въздуха. Смисълът на социалното дистанциране е, че се ограничава контактът на заразени хора с незаразени. Колкото по-рехава откъм присъствие на хора е дадена среда, то толкова рискът от предаване на вируса едновременно на много хора е по-малък.


Като най-ефективни за намалямане на R, играе социалното дистанциране. Например при 50% намаляване на посещенията в нежизненоважни учреждения числото е 46% по-ниско, при 75% ограничаване на визитите им числото е 60% по-ниско. При по-висока гъстота на населението числото се повишава. Най-студеното и най-топлото и влажно излежда е свързано с по-високо R, пролетта като условия – с най-ниско R. Екипът подчертава, че най-ниско разпространение на вируса се отчита при 15,5 - 18,3 оС. Високите температури не добринасят за намаляване разпространението на вируса, тъй като при такива социалните контакти при хората се повишават.

 

Като цяло и от това проучване резултатите относно влиянието на температурата и влажността на въздуха са противоречиви и категорични заключения не могат да се направят.


Екипът препоръчва да се работи целенасочено в изграждането на ефикасна политика, опирайки се на категоричните изводи за ефективността на социалното дистанциране и носенето на маски, за да се обърне неблагоприятната тенденция в страната и се предотврати още по-сериозна криза през есента и зимата.


Проучването е представено в  JAMA Network Open.