Общественото недоволство при липсата на маска за лице започна да се надига почти веднага след началото на самата пандемия на COVID-19. Много правителства направиха задължително носенето на маска на обществени места, а органите на реда започнаха да следят за нарушения и да налагат глоби.

 

Собственикът на софтуерната компания LeewayHertz – Акаш Такяр, решава да намери по-ефективен начин да се следи за използването на маска. Неговата компания, базирана в Сан Франциско, разработва софтуер, който разпознава дали се носи маска. Досега маските объркваха софтуера за лицево разпознаване, но новите алгоритми преодоляват това ограничение.


 

Според Такяр хората трябва да носят маска на работното си място. Ако някой служител без симптоми е заразен, но не си е сложил маска, това би могло да доведе до възникването на огнище на заразата и да причини загуби за бизнеса, коментира той за Nationalgeographic.

 

„Лицевите данни са също толкова лични, колкото и пръстовите отпечатъци“, изказва своето безпокойство Дебора Раджи, сътрудник в Института AI Now в Нюйоркския университет. Технологиите за лицево разпознаване са подложени на сериозни критики заради поверителността на личните данни. Възниква въпросът дали софтуерът за разпознаване на маски, колкото и с добри цели да е създаден, би трябвало да бъде допуснат за широка употреба.

 

Как става разпознаването на маската за лице?

 

Съвременният софтуер за лицево разпознаване изучава характеристиките около очите, носа, устата и ушите, за да идентифицира лицето на човек, чиято снимка е вече предоставена или от самия него, или от база данни за престъпници. Носенето на маска досега бе пречка за лицевото разпознаване. Наскоро приложението FaceID на Apple, което използва лицево разпознаване, за да могат потребителите да отключат своя iPhone, бе актуализирано, за да установи дали човекът носи маска. Приложението разпознава дали устата и носът са покрити и подканва потребителя да въведе паролата си, вместо да го кара да свали маската от лицето си.

 

Разработчици смятат, че софтуерът за разпознаване на маски теоретично заобикаля проблема с поверителността на данните, тъй като не идентифицира лицата по начин, по който да може да ги свърже с конкретен човек, а само отчита наличието на маска. Освен защитата на личните данни, друг проблемен аспект при тези технологии са грешките, които дават, което ги прави недостатъчно надеждни.

 

Има по-добър начин да накарате хората да се съобразяват с правилата за носене на маска от използването на технологии, които могат да нарушат гражданските свободи, смята Аарон Пескин, общински съветник от Сан Франциско, който работи върху законопроект за забрана на технологиите за лицево разпознаване. Той дава за пример полицията в Ню Йорк, която раздава маски на минувачите на оживени места в града. Според него въвеждането на технологии за разпознаване на маски може да създаде опасен прецедент и не е ясно дали ще бъдат премахнати, когато пандемията приключи.