Пролетта и последващите летни месеци са предпоставка за по-чести разходки навън, игри в парковете и градинките. Неизменна част, особено при децата са паданията и ожулените колене. В случаите когато раните са по-дълбоки и има данни за убождане или порязване на метални повърхности или замърсяване с почва, освен стриктната промивка на раната, често се налага и поставянето на ваксина срещу тетанус или известна още като ТАП.


Тетанусът е остро инфекциозно заболяване, което се предизвиква от Clostridium tetani. По-конкретно от токсина, който се образува от този микроорганизъм. Клинично заболяването се проявява с многократни и мощни спазми на различни мускулни групи. Всяка година от тетанус се разболяват около 1 милион души, което статистически представлява 18 на 100 000 души от населението.


Тетаничният токсин е един от най-силните токсини, редом с ботулиновия токсин. Спорите, които образува са твърде устойчиви при попадане във външна среда и в почвата. Те могат да останат жизнеспособни в продължение на 10 и повече години.



Основен източник на инфекцията са тревопасни животни, които с изпражненита си заразяват почвата и впоследствие чрез различни наранявания тези спори навлизат в организма на човек. Ходенето с боси крака също е предпоставка за образуване на микротравми по кожата и съответно образуването на входни врати за навлизане на спорите. Инфекцията не се предава от болен на здрав човек.


Инкубационният период е в рамките на 3 до 21 дни, най-често около 10 дни. Неговата продължителност се определя от инфекциозната доза, която е проникнала в организма, мястото на травмата, както и имунологичното състояние на пациента и взети мерки за промивка на раната.


В началото в мястото на входната врата са налице чувство за изтръпване, „мравучкане“. Впоследствие се изявява повишен мускулен тонус, ригидност (мускулите са като втвърдени) и спазъм на дъвкателната мускулатура. Тетаничните гърчове се явяват на различни интервали от време, характерно за тях е, че са непредсказуеми.

 


NEWS_MORE_BOX

Първоначални данни за поставяне на диагнозата са тези от клиничната картина, епидемиологични данни, както и пропуски в предшестващи имунизации. От изследването на кръвната картина налице е умерено повишаване на левкоцитите, намалено количество на калий в кръвта, както и намалено количество на кислород в кръвта (хипоксемия). При изследване на ликвор е налице изтичане под високо налягане.

 

При съмнение за инфекция от болните се изследват гнойни секреции, секрети от кожни рани, секрет от пъпна връв и влагалищен секрет при съмнение за тетанус при новороденото. По епидемиологични показания се изследва почва, прах от помещенията, смивове от медицински инструменти, превързочни материали и други.

 

Правят се микробиологични изследвания с посявка на взетите материали, но те имат само ориентировъчно значение за диагнозата. Резултати се получават минимум след 10 дни, които са необходими за растежа им. 


Специфичен и чувствителен тест е доказването на плазмидни гени на тетаноспазмин (доказване на специфичен токсин) може да се докаже с молекулярно-генетични тестове – ДНК сонди и PCR. Рядко се откриват антитела при заразени пациенти, тъй като токсинът бързо се свързва с моторните неврони и се интегрира към тях.


Все по-често се използва PCR-базирана диагностика на тетаничен токсин в клинични проби, храна или чисти култури.


Тетанусът е напълно предотвратимо заболяване, след въвеждане на имунизациите той се определя дори и като „непростимо заболяване“. Обикновени тези, които са без пропуски в имунизационния статус и са с малки и незамърсени наранявания не получават бустерна доза тетаничен токсоид, ако от последната имунизация са изминали по-малко от 12 месеца.


При дълбоки и замърсени рани, както и пропуски в имунизационния статус освен ваксина се поставя и специфичен имуноглобулин. 3783