Туберкулозата е една от най-древните болести, познати на човечеството. Още през 1993 г. Световната здравна организация я обявява за световен здравен проблем, който се нуждае от спешни мерки за действие. Белодробната туберкулоза е в „топ листата“ на десетте заболявания, завършващи най-често със смърт. През последните години тя придобива отново голямо медико-социално значение, което се обяснява с прогресивно нарастване на заболяемостта в световен мащаб, като една от основните причини е микобактериите, устойчиви към туберкулостатици.


Характерно за туберкулозата е, че боледува целият организъм. 10% от инфектираните лица до края на живота си могат да развият болестта. През последните години в България броят на болните деца от 0 до 17 години представлява между 9 и 10% от всички случаи на туберкулоза в страната.


По данни на Световната здравна организация през 2016 г. 10,4 милиона души са се разболели от туберкулоза и 1,8 милиона са починали от болестта, а над 3 милиона не достигат до здравни грижи. С най-голяма заболяемост са Индия, Китай, Индонезия, Нигерия и ЮАР.



България е в буферната зона между ниската заболяемост в Западна Европа и по-високата в Източна Европа. От боледуващите 2/3 са млади хора - от възрастовата група между 40 и 65 години. Броят на заболелите в Източна Европа през последните 10 години е нараснал с повече от 25%.


Освен белите дробове, инфекцията може да засегне още костите, ставите, централната нервна система, очите, отделителната система. Тези разновидности на туберкулозата не са екзотика.


В България диагностиката, лечението и профилактиката са безплатни за всички, които се нуждаят, независимо от техния здравноосигурителен статус.


Фактор за разпространение на заболяването е повишената миграция на големи групи хора и не на последно място – пробивът в имунизационния календар. Имунизации срещу туберкулоза продължават да се правят, но с немалък процент необхванати деца.


Латентната туберкулоза се дефинира като безсимптомно състояние при лица, инфектирани с Mycobacterium tuberculosis, при които няма клинични, микробиологични или рентгенови данни в подкрепа на активно туберкулозно заболяване. При тях бактериите остават в клинично неактивно или латентно състояние. Латентната туберкулозна инфекция се определя като състояние на устойчив имунен отговор на попадналите в организма антигени на Mycobacterium tuberculosis. При по-голяма част от инфектираните лица отсъстват признаци или симптоми и те не са заразни, но при тях съществува риск от развитие на заболяване, при което те ще станат източници на инфекцията.


Рискът от развитие на заболяване при тези лица представлява около 10%, като при по-голяма част от лицата се развива в първите 5 години от началото на инфектирането. Появата на болестта зависи от различни фактори, най-важният от които е имунният статус на организма. Появата на активна туберкулозна инфекция може да бъде предотвратена чрез комплексен пакет от мерки, включващи откриване на пациентите и контактните им лица, провеждане на тестове, клинични прегледи, осигуряване на активна и безопасна химиопрофилактика и завършване на курса на лечение и провеждане на мониторинг и оценка на провежданото лечение.


При безсимптомни лица и данни за контакт инфекция с Mycobacterium tuberculosis се установява с положителен туберкулинов кожен тест или положителен гама- интерферонов тест. Лица със сигурно положителен кожен или in vitro тест се приемат за инфектирани с туберкулоза.


Тестовете измерват „запазен туберкулозен имунен отговор“. Те не могат да разграничат активната от латентна туберкулозна инфекция. Диагнозата и решението за последващо поведение при латентна туберкулоза не могат да се основават само на резултатите от туберкулиновия кожен тест или гама-интерфероновите тестове.


Библиография:
1. Котева Н., Латентна туберкулозна инфекция. Епидемиология, диагностика и лечение, Мединфо, бр 7, 2019 г.;
2. Tubeculosis: An overview, Centers for Disease Control and Prevention