Скорост на утаяване на еритроцитите или по-често срещано с абревиатурата – СУЕ е често използван маркер, който се назначава в практиката, но не се характеризира със специфичност. В най-голяма степен стойностите на СУЕ отразяват повишаване на концентрацията на фибриногена. Този белтък има важна роля в процеса на кръвосъсирване, но нивата му се повишават и в отговор на възпалителни процеси в тъканите.


Чрез изследване на СУЕ се установява преди всичко диспротеинемията – увеличеното количество на глобулини, за сметка на намалената фракция на албумини.


Стойностите на СУЕ се увеличават и по време на менструация, което е важно да се има предвид при кръвни изследвания. Характерно е повишаването му и по време на бременност – независимо вътрематочна или извънматочна (ектопична бременност). Това повишаване е физиологично и не трябва да бъде причина за притеснение.



Макар и тестът да е рутинен и с ниска парична стойност, той се повлиява от различни фактори, както и стойностите му се променят при разноспектърна патология. Това от своя страна прави маркерът неспецифичен.


Най-честите причини за покачване на стойностите му са възпалителни процеси, неоплазии – злокачествени или доброкачествени тумори, както и дегенеративни процеси. Референтните стойности се повлиявяват от възрастта и пола. Така при мъже под 50 години стойностите в норма са до 15 mm/h, а над тази възраст – до 20 mm/h. При жени стойностите са съответно до 25 mm/h и до 30 mm/h за тези над 50-годишна възраст.


Стойностите на маркера се проследяват най-често за установяване ефекта от лечението при остри възпалителни или неопластични процеси.


Заболявания, при които е налице повишено СУЕ

На първо място, това е групата на заболявания, при които има възпалителен процес, най-често причинен от инфекциозен агент. Стойностите могат да се повишат както при вирусни, така и при бактериални инфекции и паразитози. Налице е повишаване на маркера при обикновен херпес (тип 1 и 2), цитомегаловирусна инфекция; при бактериалните инфекции – туларемия, туберкулоза, лептоспироза, лаймска болест, както и при паразитозите – амебиаза, шистозомиаза, трихинелоза, малария и други.


Някои ревматологични заболявания също влизат в диференциалната диагноза при повишени стойности на СУЕ, но са необходими изследване на допълнителни маркери за потвърждаване. Такива са болестта на Райтер, анкилозиращият спондилит (Бехтерев), ревматоиден артрит и други.


От алергичните заболявания повишени стойности са налице при алергична пурпура и алергичен алвеолит (възпаление на алвеолите). Някои професионални болести на белите дробове също се свързват с повишено СУЕ – азбестоза и антракоза.


Голямо група заболявания, при които СУЕ е с високи стойности са злокачествените заболявания, засягащи различни органи – на дебелото черво, млечната жлеза, черния дроб, на лимфните съдове – Ходчкинов и Неходчкинов лимфом, включително костни метастази.


Отравяния с някои тежки метали, освен проява на характерните за интоксикацията симптоми (остра или хронична форма) се наблюдава и излизане на СУЕ от горна референтна граница. Такава промяна е налице при отравяне с олово, арсен и други.


Някои заболявания на ендокринната система (засягане на различни жлези) също могат да се съпровождат с повишена скорост на утаяване на еритроцитите – пример са хиперпаратиреоидизът, както и хипо- и хиперфункцията на щитовидната жлеза.


Заболявания на храносмилателния тракт – язвена болест, дивертикулоза, остър апендицит, остър панкреатит, хепатит, чернодробна цироза често са съпроводени с повишено СУЕ.


Изследването се прави сутрин, на гладно – до 10 часа. Повишените стойности нарастват в рамките на 2-3 дни след появата на клиничните прояви и се нормализират в рамките на 1-2 седмици, след отзвучаването им.