Скарлатината представлява остро инфекциозно заболяване, което се причинява от бета-хемолитичен стрептокок от група А (Streptococcus pyogenes). Заболяването протича с характерно възпаление на сливиците и фаринкса и специфичен обрив.

 

Бактериите, които причиняват скарлатината са обичаен колонизатор на устната кухина на здрави деца и юноши. Значително устойчив при попадане в секрети – гной, храчки, както и по повърхността на предмети от околната среда. За разлика от останалите видове стрептококи, Streptococcus pyogenes притежава редица фактори на вирулентност. Имунитетът, който се придобива след заболяването е типовоспецифичен и прекаралият инфекцията може да се зарази повторно със сходен щам.


 

След изтичането на инкубационния период, от 2-12 дни, настъпва рязко покачване на температурата, общо неразположение и болки в гърлото. Сливиците са оточни, зачервени и покрити с бял налеп, който се отделя трудно. До края на второто денонощие състоянието се влошава и се появява скарлатинозният обрив. Кожата е зачервена, а космените фоликули набъбват и имитират „гъша кожа”. Езикът през първите дни е покрит с плътен бял налеп, който постепенно отпада и под него се вижда силно зачервената повърхност (малинов език).

 

Диагнозата на скарлатината се основава на клиничните данни за остър тонзилофарингит (възпаление на сливиците и фаринкса), последван от бързопреходен кожен обрив.

 

В какво се състои лабораторната диагноза на заболяването?

Основно значение има микробиологичната диагноза. Използва се гърлен секрет за посявка върху специални микробиологични среди. При изолиране на патогени се назначава и антибиотикограма. Тя служи за определя на чувствителността на изолираните бактерии спрямо конкретни антибиотици.

 

От значение е гърленият секрет да бъде взет правилно – взема се рано сутрин с тампон, с който се обтриват сливиците и фарингеалните (гърлените) дъги. Важно е това да се направи преди хранене, пиене на вода или миене на устата, за да не се компрометира изследването. Гърленият секрет може да бъде взет и през останалото време на деня. Необходимо е пробата да бъде транспортирана максимално до 4 часа след вземането на секрета.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Използва се и бърз тест за изолиране на пиогенния стрептокок. Това е т. нар. бърз имунохроматографски метод, който е особено полезен за изследване и на контактни болни с цел бързо установяване на наличие на инфекцията. При отрицателни резултати невинаги този тест изключва наличие на инфекцията, поради което при клинично съмнение за такава се предпочита микробиологично изследване.

 

От лабораторните изследвания се пускат още пълна кръвна картина – налице са повишено левкоцити, неутрофилия; С-реактивният протеин е повишен, а СУЕ (скоростта на утаяване на еритроцитите) е ускорена. При съмнение за усложнение е възможно да се изследват още кръв за хемокултура, ликвор и урина.

 

От серологичните методи за доказване на антитела в серума на пациента се изследва т. нар. антистрептолизинов титър (АСТ). Антителата се повишават около 3-4 седмица след началото на инфекцията и намаляват в хода на оздравяването. Титри, които са по-големи от 1:250 са индикация за настояща или наскоро прекарана стрептококова инфекция. Понастоящем се използват все повече бързите латекс-аглутинационни тестове (ASO), които се приемат за положителни при титри над 200 IU.

 

АСТ и ASO могат да бъдат отрицателни в началото на заболяването. Намаляването на титрите говори за оздравяване, както и за добро терапевтично повлияване. Титърът на антителата е правопропорционален на тежестта на заболяването и е добър клиничен показател за стадия на инфекцията.

 

Основно значение за профилактиката на заболяването има своевременната диагноза, както и при започната терапия – пълното завършване на назначения антибиотичен курс. Контактните също трябва да бъдат изследвани и лекувани. Пеницилинът е средство на избор за лечение на скарлатина. Ранната терапия е фактор за профилактика на ранните и късните усложнения (остър ревматизъм, гломерулонефрит и засяга на сърдечните клапи).