Сифилисът е инфекциозно заболяване, характеризиращо се с хронично протичане. Заболяването може да протича явно и латентно (скрито). Причинява се от Treponema pallidum, като заразяването се осъществява предимно по полов път, но освен това е възможно предаване при контакт с наранена кожа, както и през лезии на лигавиците на устата, уретрата, ануса и други. Възможно е предаване от болна майка на плода – вроден сифилис. Вероятността за заразяване е по-голяма, когато инфекцията е в активен стадий.

 

Инкубационният период е с продължителност до 3-4 седмици. Заболяването протича в няколко стадия – първичен и вторичен сифилис, които се означават като ранен; третичен сифилис – късен, който започва развитието си след третата година от заразяването. Освен придобит сифилис съществува и т. нар. вроден, който също се дели на ранен и късен.


 

Потвърждаването на клиничната диагноза на сифилиса се извършва с помощта на редица клинични и лабораторни методи. За тяхната показателна стойност значение има клиничният стадий, в който се намира изследваният болен.

 

Изследват се секрет от язвата (образува се в мястото, откъдето прониква инфекцията), течност от обривните лезии по кожата, пунктат от лимфен възел, както и серум и ликвор.

 

Едно от изследванията е микроскопският метод – наблюдение под микроскоп в тъмно зрително поле. При наличие на инфекция се виждат бактериите, които са извити и силно подвижни. Друг метод е директната имунофлуоресцентна микроскопия.

 

От методите за идентификация се използва серологичната диагностика, която има за цел както доказване на заболяването, така и контрол на терапията и преценяване на резултата от лечението. Използват се две групи тестове – неспецифични (кардиолипинови) и специфични (трепонемни). Специфичните тестове със специфичен трепонемен антиген се използват за потвърждаване на позитичните реакции, получени при изследване с кардиолипинови тестове.

 

Използваната преди масово реакция на Васерман като тест за доказване на сифилис, днес се замества от други по-лесни за изпълнение и точни реакции. При реакцията Васерман в 1% от случаите се установяват фалшиво-положителни реакции, най-често при наличието на колагенози, вирусни инфекции, бременност, прием на някои медикаменти и други.

 

NEWS_MORE_BOX

 

За доказване на антитела при сифилис се използват флокулационна проба, аглутинационен тест или индиректен имунофлуоресцентен метод. Чувствителността на тестовете варира според фазата на заболяването. По този начин резултатите от тези тестове във втори стадий на заболяването са с 100% достоверност, за разлика от първи стадий, където чувствителността варира между 75% и 88%.

 

Прилагането на тези тестове в латентния и късен стадий на сифилиса също има сравнително висока чувствителност, която варира между 95% и 99%.

 

Относителният дял на фалшиво положителните реакции за сифилис според различните автори варира между 3% и 40%. Счита се, че при 25% от случаите причината е техническа грешка при изпълнението.други причини за фалшиво положителни резултати има при бързопреходни заболявания, както и някои хронични възпалителни процеси и неоплазии.

 

При третичния сифилис и латентната форма тестовете с кардиолипинов антиген губят диагностичната си възможност, тъй като при голяма част от пациентите те могат да бъдат негативни.

 

За преценяване на терапевтичния ефект от лечението се проследяват титрите на класическите и специфични антитела. Нарастване на титрите на реагиновите антитела над 4 пъти от нормата говори за наличието на реактивирана инфекция или повторно заразяване.