Причинителите на инфекциозното заболяване шигелоза се отнасят към сем. Enterobacteriaceae, род Shigella. Грам – отрицателни бактерии, необразуващи спори, като най-честите патогенни щамове за човека са Shigella dysenteriae, Shigella flexneri, Shigella boydii и Shigella sonnei. Shigella dysenteriae води до развитие на тежка клинична картина, но е неустойчива при попадане в околната среда, в сравнение с останалите щамове.


Основният механизъм на разпространение е фекално-оралният. Инфекцията се предава от болен или заразоносител. Друг път за разпространение е контактно-битовият механизъм. При него роля имат и механичните вектори на инфекциозните причинители, а именно различни насекоми, най-често мухи.


Има характерна сезонност – основно летните и есенните месеци. Обикновено случаите са спорадични, отношение към интоксикационния синдром имат токсините, които се синтезират от бактериите – ендо- и екзотоксини.



За заразяването с Shigella dysenteriae са необходими само няколко бактерии – около 10, докато при останалите видове – поне 100. И в двата случая инфекциозната доза е малка, което улеснява инфекциозния процес.


След поглъщане, преминавайки през стомашно-чревния тракт, част от бактериите загиват под действието на стомашния сок, а останалите жизнени микроорганизми достигат лигавицата на дебелото черво, където водят до развитие на язвени промени, възпаление и последваща диария с примеси на кръв и слуз (чревна храчка).


NEWS_MORE_BOX


За диагностика се използва микробиологично изследване на фекална проба от болния. От значение е след вземане на проба от изпражненията бързо да се направи посявка, защото микроорганизмите са неустойчиви и бързо загиват.


Контролът върху преболедувалите е от съществено значение. За оздравели се приемат пациенти с две отрицателни фекални проби. При работещите в хранителни заведения и блокове е необходимо получаване на четири отрицателни фекални проби, които се вземат през няколко дни. Контактните се наблюдават в рамките на една седмица.


До този момент няма разработена специфична профилактика (серуми, ваксини). От основно значение е спазването на стриктна хигиена – миене на ръцете преди хранене, измиване на плодове и зеленчуци с обилно количество вода, контрол на водоизточниците.