За северното полукълбо сезонният грип придобива епидемичнно ниво през месеците декември, януари и февруари. Най-подходящото време за поставянето на противогрипна ваксина са месеците октомври и ноември.


Проблем в България, за втора поредна година, се оказва недостатъчният внос на противогрипна ваксина, в сравнение с все повече увеличаващото се търсене. Парадоксът произтича от това, че броят на ваксините, които се внасят се базира на количеството продадени от миналата година. Съответно дори и да има повишен интерес – вносът на лимитиран брой ваксини ограничава възможността за осигуряването им.


На експертна среща за грипа, през месец октомври, която се проведе в Лион, Франция стана ясно, че подобен проблем се отчита освен в България и в Чехия, на фона на повечето европейски държави, взели участие във форума.



За тази година броят на внесените ваксини е бил между 130 000 и 150 000, които са пред изчерпване или вече в неналично количество в аптечната мрежа. От министерството се обсъжда и договаря вносът на още бройки от ваксината (между 5 000 и 10 000) в рамките на предепидемичните месеци и по-конкретно преди средата на декември.


В част от европейските държави все още се предлага и тривалентната ваксина, за разлика от нашата страна, в която за сезон 2018-2019 година ваксините, които се предлагат са съръжащите 4 грипни щама – два от тип А и два от тип В.


Разпространението на грипен вирус тип В все повече нараства, както и позитивните изолати от него при пациенти с грип. До преди 5-10 години основно изолирани от серумни проби са били щамовете от тип А.


Четирите щама, които влизат във тазигодишната ваксина са „Сингапур“ (Н3N2, тип А) и „Колорадо“ (тип В), както и циркулиралиралите през миналия сезон „Мичиган“ (H1N1, тип А) и „Пукет“ (тип В).
Две до три седмици от поставяне на ваксината се смята за достатъчен период, през който да се образува защитно количество на антителата, което да осигури протективен имунитет. Поставянето на ваксина не осигурява защита срещу инфекцията на 100%, но има съществено значение за намаляване на усложненията, както и тежестта на протичане на клиничната картина.


Важно е да се има предвид, че ваксината не защитава срещу други респираторни (засягащи дихателната система) инфекции – например срещи риновируси, парагрипни вируси, аденовируси и други.
Високо патогенният (заразен) щам на грипния вирус (H5N8) набира все по-голямо ниво на разпространение. Все още вирусът трудно преминава между видовете – за което са необходими настъпването на мутации в гените му. До момента са отчетени само 5 случая при хора (в Китай) и то имали близък контакт с птици (отглеждащ ги и грижещ се за тях персонал).


Основни мерки, които се вземат за борба с грипа при птиците са безопасно унищожаване на всички животни, отглеждани в засегнатото стопанство; почистване и дезинфекция на фермата и площи около нея; създаване на предпазна зона в радиус 3км и надзорна зона в радиус 10км. Освен това се поставя забрана на движението на птици и продукти от тях в и извън зоните на защита и наблюдение; забрана на пазара за живи птици и изложения; контрол на мерките за биосигурност, прилагани в птицеферми в засегнатите райони.


Статистиката показва, че България се нарежда на последно място по доверие на населението по отношение на ваксинопрофилактиката. А дори на фона на увеличаващото се търсене, имунизационният обхват не надвишава 3%, поради непроменящия се брой на внесените ваксини от предходните години.