Салмонелозата представлява остро протичаща бактериална инфекция, която възниква спорадично или под формата на епидемии. Най-често клиничната изява се характеризира със симптомите на гастроентерит – гадене, повръщане, болки в корема, диария и други.


Инфекцията се предава основно по фекално-орален механизъм – с консумацията на замърсена вода или хранителни продукти – месо, мляко, яйца, риба и други. Като най-чести причинители се посочват Salmonella typhi (S. typhi), S. enteritidis, S. typhimurium и други. Те се размножават и при разрушаването им се отделя голямо количество ендотоксин.


Единствен източник на инфекцията са болните и заразоносителите. Болният отделя с фекалиите и урината си инвазиоспособни бактерии в края на инкубационния период, през цялото боледуване и 2-3 седмици през възстановителния период.



Салмонелната инфекция при човека протича с няколко основни клинични форми – гастроентеритна, която е и най-честата; септична, която се характеризира с продължителна висока температура, диария, промени в съзнанието, главоболие; бактериемия с или без извънчревни вторични локализации и безсимптомно хронично носителство.


Най-често се изследва фецес, но освен това урина, кръв, жлъчка. В зависимост от клиничната картина могат да бъдат взети и други материали – храчка, ликвор, гной. Изследват се също така и вода и хранителни продукти. От външната среда се изследват освен питейна и отпадна вода, още повърхности и предмети от дома, съдове и прибори за хранене, както и отпадъци от хранителни продукти и опаковките им.


При хранителни токсикоинфекции се изследва фецес, повърнати материи, промивни води от стомаха, както и храна, консумирана от болния. Аналният секрет се взема със стерилен тампон, който предварително се напоява с физиологичен разтвор. На изследвания за носителство подлежат обслужващият персонал в заведения за обществено хранене, както и работещите в хранително-вкусовата промишленост.


NEWS_MORE_BOX


Микроскопското изследване на фецес, при което се откриват левкоцити и еритроцити в пробата свидетелства за инвазивността на причинителя. Културелно изследване се прави с посявка на материали върху слабо селективни среди, след което се култивира за 18-24 ч. На изолираните чисти култури се прави биохимична идентификация и антибиограма.


Серологично изследване се прави с количествено измерване на антитела като тяхното нарастване има диагностично значение. Необходимо е изследването на два кръвни серума в интервал между двете проби поне две седмици. Показателно за наличие на инфекцията е четирикратното или по-голямо нарастване на титъра на антитела, което говори за активна инфекция.


При неусложнените салмонелни гастроентерити се прилага симптоматично лечение, а антибиотична терапия не се препоръчва, поради факта, че прилагането и не само не съкращава продължителността на заболяването, но може да доведе до увеличаване на реконвалесцентното заразоносителство (във възстановителния период) и разпространение на резистентните щамове.


От значение е своевременно откриване на болните, заразоносителите, както и тяхното изолиране и лечение до ликвидиране на инфекцията. Изследването и наблюдението на контактните също има своето епидемиологично значение.