Заболяванията на бъбреците много често завършват с развитието на бъбречна недостатъчност. Тя може да бъде остра и хронична.

 

Острата бъбречна недостатъчност протича бързо и обикновено внезапно, докато хроничната продължава над три месеца и може да протича скрито и незабелязано.


 

Спрямо нивото на гломерулната филтрация последната се разделя на 5 стадия, от които най-тежък е петият - крайна бъбречна недостатъчност.

 

При хора на възраст над 65 години с хронична бъбречна недостатъчност в 4 стадий рискът от смъртност е по-висок от този, техните бъбреци да откажат напълно.

 

Според Австралийското медицинско списание това означава, че повече хора умират с хронична бъбречна недостатъчност, а не директно от нея.

 

Направено е проучване, което използва данни от изследването за хронична бъбречна недостатъчност за хора от Тасмания между 1 януари 2004 г. и 31 декември 2017 г. В него са включени общо 6825 възрастни на средна възраст 79,3 години. От тях 55,9% или 3816 са жени.

 

Изследователският екип се води от проф. д-р Матю Хосе от Университета на Тасмания и болницата Royal Hobart.

 

Според анализираните данни и изследванията, които той и неговите колеги са направили, се забелязва, че с напредването на възрастта на пациентите има повишаване в риска от смъртност.

 

Смъртният риск при пациенти над 65 годишна възраст е по-голям от риска бъбреците да откажат. Следователно при хората с хронична бъбречна недостатъчност в 4 стадий, 5-годишният риск от бъбречна недостатъчност сравнимо е по-малък с възрастта.

 

След разглеждането на данните и за двата пола, се отбелязва цялостен по-висок риск при мъжете, отколкото при жените.

 

Най-често методът на лечение, който се използва при хроничната бъбречна недостатъчност, е чрез заместителна терапия, като управлението на заболяването обикновено се фокусира върху стъпки като диализа или трансплантация.

 

Недиализната или така наречената поддържаща грижа е по-рядко обсъждана. В днешно време най-често се препоръва посещението при специалист нефролог, който да подготви пациента за отпадането на функциите на бъбреците или за заместителна терапия.

 

Информацията, която е получена от проучване, показва обаче, че е важно да се обръща повече внимание и на цялостната и поддържаща грижа на бъбреците при тези пациенти.

 

Източници:

https://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.5694/mja2.51361