Ротавирусната инфекция е широко разпространена, с основно засягане на ранната детска възраст. Ротавирусите са сочени за едни от най-честите причинители на инфекциозна диария.


Името на рода Rotavirus произлиза от латинската дума rota-колело, поради тяхната специфична форма, която се вижда при наблюдение под микроскоп. Вирусите от този род се разпределят към няколко серогрупи – А, B и С. Към първата група се класифицират ротавируси, които причиняват тежка диария сред малките деца и водят до чести хоспитализации. Към втората група се причисляват ротавируси, които причиняват диария при възрастни.


Механизмът на заразяване е фекално-орален, чрез замърсени ръце и предмети децата могат да бъдат заразени. След заразяване и няколко дни преди проява на първите симптоми в изпражненията на инфектираните се отделя голямо количество вируси. Постепенно тяхното количество намалява с отшумяване на симптомите.



При някои пациенти се развива изключително тежка диария, налице е обезводняване, често има и повръщане. При други пациенти е възможно инфекцията да протече леко или дори безсимптомно, но независимо от това от епидемиологична гледна точка те за заразоносители и могат да инфектират други възприемчиви лица.


Инкубационният период е в рамките на часове (12-15) до дни 2-5. Най-често заболяването се развива 2 до 4 дни след инфетиране. Най-често диарията се съчетава с повръщане. Като повръщането може да започне едновременно с диарията или да се появи след няколко диарични изхождания. При възрастните е по-характерно сравнително лекото протичане – със или без диария, наличие на гадене, коремни болки и други. Характерно при децата е и покачването на телесната температура.


За дигностицирането на ротавирусната инфекция се налага освен добре снетата анамнеза и съответната клинична картина, да бъдат назначени допълнителни изследвания, които обективно да докажат диагнозата.


Най-често използван метод е т. нар. имуноензимен метод, чрез който се осъществява детекция на антигени на вируса във фекална проба. Той има висока чувствителност и специфичност, поради което осигурява висока достоверност на резултатите.


NEWS_MORE_BOX


Други методи за изследване са т. нар. молекулярни методи – PCR или real time PCR (верижно-полимеразна реакция). Чрез този метод се прави детекция и идентификация на вирусите.


Серологичните методи също могат да бъдат част от диагностиката. Използват се методът ELISA, реакция имунофлуоресценция, реакция за свързване на комплемента и други. С най-голямо значение е методът ELISA с ниво на чувствителност и специфичност – 80-90%.


Като бързи тестове се определят ELISA-базирани хроматографски изследвания, при които резултат може да бъде получен в рамките на 10-15 минути. Освен бързината на теста, за него също са характерни високата специфичност и чувствителност.


Основно значение при вземане на материала за изследване – изпражнения, е това да се извършва в острата фаза на заболяването. Обикновено се препоръчва материалът да бъде взет до 4-я ден от началото на симптомите. Необходимото количество материал за търсене на специфичен за вирусите антиген е колкото грахово зърно.


За профилактика и превенция на заболяването значение има спазването на висока лична хигиена – миене на ръце след всяко ходене до тоалетна, преди хранене ръцете винаги да бъдат измити, пресните плодове и зеленчуци да бъдат изплаквани с обилно количество вода. Освен това заболяването е ваксино предотвратимо – на пазара се предлагат различни ваксини, съоветно в два или три приема. Преимъщество на ваксината е, че тя е с перорален прием – приема се през устата, а не чрез мускулна или подкожна инжекция. 3596