Всички живи същества са подложени на атака от инфекциозни агенти. Дори бактериите, които са толкова малки, че милион от тях могат да се съберат върху върха на игла, притежават система за защита срещу вирусни инфекции. Разбира се, с усложняването на организмите и защитната система става все по-сложна.

 

Съставена от два компонента (вроден и придобит имунитет), човешката имунна система е от съществено значение за оцеляването ни в свят, пълен с потенциално опасни микроби, а сериозното увреждане дори на един елемент на тази система може да предразположи организма към тежки, дори животозастрашаващи проблеми.


 

Първите защитни линии на вродената имунна система включват кожата и лигавиците. Когато външната бариера бива нарушена от патоген, например заради нараняване, някои бели кръвни телца, наречени фагоцити, разпознават опасността и извършват процес по разграждане и неутрализация на инфекциозния агент.

 

Докато фагоцитите са от решаващо значение за доброто здраве на организма, те не са в състояние да се справят с някои заплахи. Тук идва ред на придобития имунитет като допълнение към функцията на фагоцитите и други елементи на вродената имунна система. За разлика от вродения имунитет, придобитият извършва целеви атаки срещу специфични видове патогени.

 

Два вида бели кръвни клетки, които се произвеждат в костния мозък, са жизненоважни за специфичния имунен отговор. Наречени лимфоцити, основните компоненти на адаптивния имунитет са Т и В-клетките. В-клетките притежават функцията да съзряват и да се диференцират в плазмени клетки, които от своя страна произвеждат протеини, познати като антитела – специално насочени да борят определен антиген. Т-клетките осигуряват сигнал, който информира В-клетките да започнат процеса на зреене.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Т-клетките се активират, когато определен фагоцит, известен като антиген-представяща клетка (APC), идентифицира антигена, към който Т-клетката е специфична. Тази смесена клетка функционира като „спусък” за различните елементи на специфичния имунен отговор.

 

Ролята на ваксинациите е именно да стимулира такъв вид отговори в имунната система. Съдържайки агент (бактерия, вирус или токсин), наподобяващ микроорганизъм, предизвикващ заболяване, ваксината помага на APC-клетките, Т-клетките и В-клетките да „запомнят” патогена, като ги остави да работят с отслабена, убита или неактивирана негова версия. Това означава, че реакцията на организма ще бъде по-силна и по-бърза, отколкото ако никога не е срещала патогена преди.

 

Въпреки че ваксинациите са по същество профилактични, през последните години се полага усилие да се разработят терапевтични ваксини за инфекциозни заболявания като СПИН, туберкулоза, рак и различни автоимунни заболявания. Съществуват и потенциални ваксинации против миастения гравис, лупус и диабет, както и за когнитивни заболявания като болестта на Алцхаймер и болестта на Хънтингтън.