Успешната елиминация на инфекцията с Helicobacter pylori предотвратява последващи рецидиви и съответно свързаните с тях усложнения на стомашната и чревна (по-конкретно дуоденална) лигавица. Към днешна дата лечението се оказва неуспешно в част от случаите – по данни на различни статистики в 10 до 35%.


Неефективността на лечението се свързва с първична или вторична (придобита в хода на лечението) антимикробна резистентност, несъдействие от страна на пациента, проява на странични ефекти от медикаментите, поради които се прекратява терапията и други.


Това от своя страна налага търсене на нови и допълнителни терапевтични средства, които да влизат в лечебните схеми. Все по-сериозно проучвани и с данни за разностранната си роля пробиотиците намират място и в лечението на хеликобактерната инфекция.



Основна причина за избора на лактобацили е устойчивостта им на повишена киселинност, с каквато се характеризира стомашния сок. Тези бактерии могат да останат жизнеспособни за много по-дълъг период от време за разлика от други пробиотични щамове. А екологична ниша на Helicobacter pylori е стомахът и началната част на тънкото черво (дванадесетопръстника), където киселинността също е висока.


При инфекция с бактерията пробиотиците с лактобацили намаляват възпалението на стомашната лигавица, като същевременно намаляват страничните ефекти (гадене, диария, дисбактериоза) от лечението с двойна и тройна комбинация антибиотици.


Лактобацилите потискат не само растежа на бактериите, но и могат да повлияят метаболизма на Helicobacter pylori. Намалява се т. нар. уреазна активност – синтеза на уреаза, която потиска синтеза на солна киселина и осигурява подходящи условия за патогенните бактерии.


Освен това лактобацилите секретират органични продукти, които оказват антибактериален ефект – млечна киселина, бактериоцини и в по-малка степен оцетна и солна киселина. Оказва се, потискащ ефект върху прикрепването на патогенните бактерии върху стомашната лигавица.


От значение при избора на пробиотик е както щама на лактобацилите, който ще бъде предпочетен, така и щама Helicobacter pylori получен от клиничте изолати.


Като допълнителна терапия с пробиотици, лечението с тях може да бъде използвано за профилактика на последващи рецидиви или повторно заразяване, както и като продължителна терапия след края на класическия терапевтичен режим.