Изследването чрез ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) играе важна роля в диагностиката и стадирането на острия и хроничния панкреатит. ЯМР може да представлява най-добрата техника за образна диагностика при панкреатит заради високата разделителна способност на меките тъкани, по-високата безопасност от реакция към контрастното вещество, което се поставя интравенозно, липсата на радиационно лъчение, което го прави и по-безопасен метод за бременните, както и за пациентите с повтарящ се панкреатит, изискващи многократни последващи изследвания.


Допълнителните предимства на ЯМР включват още и способността за откриване на ранни форми на хроничен панкреатит и по-добро разграничаване на аденокарцином на панкреаса от фокален хроничен панкреатит. Целта от ядрено-магнитния резонанс на панкреаса е визуализирането на всички видове остър и хроничен панкреатит, наблюдаването на усложненията от панкреатит или откриването други важни диференциални диагнози, които имитират панкреатит.


Острият панкреатит се характеризира с остро увреждане на паренхима (специфичната тъкан) на панкреаса. Повишената честота на смъртност при остър панкреатит е пряко свързана със степента и прогресията на панкреатичната некроза. Появата на някои локални усложнения при остър панкреатит, като кръвоизлив в панкреаса, абсцес или голяма псевдокиста и псевдоаневризма, може да повлияят на избора на лечение за тези пациенти.



Ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) може да се използва, за да се оцени наличието и степента на панкреатична некроза и е от решаващо значение за идентифицирането на усложненията на острия панкреатит и неговата прогноза.


Острият панкреатит се причинява от остро химическо увреждане на панкреаса, а изтичането на вътрежлезно активираните  панкреасни ензими води до автодигистрация (самосмилане) на панкреаса и перипанкреатичните тъкани.


Алкохолизмът и холедохолитиазата (наличието на камъни в жлъчните пътища) са най-честите етиологични фактори (причините за възникване) за това заболяване. Клиничната изява на умерен остър панкреатит (който се среща при 70% - 80% от пациентите с остър панкреатит), наричан още едематозен-интерстициален панкреатит, показва самоограничаващо се заболяване без или с минимална дисфункция на органа, без усложнения и с благоприятна прогноза.


Тежкият остър панкреатит (при 20% - 30% от пациентите с остър панкреатит), който се нарича още хеморагичен некротизиращ панкреатит, се характеризира с видима дисфункция на органа, висока честота на локални усложнения и драстично увеличаване на смъртността (10% - 23% при некротизиращ панкреатит).

 

Повишени нива на панкреатична амилаза и липаза в серума и / или урината се откриват при повечето пациенти с остър панкреатит след появата на симптомите. Тези ензими на панкреаса обаче нямат роля в оценката на тежестта на заболяването.


Образното изследване за остър панкреатит има значителна роля за потвърждаване на диагнозата на това заболяване, което помага за откриването на панкреатична некроза и диагностициране на локални усложнения. Освен това, изследването е полезно при ранната оценка на тежестта на заболяването.


Други образни изследвания, които също се използват за диагностика са ултрасонографията и компютърната томография (КТ).


Ултрасонографията (ехографията) е удобна и евтина техника за образна диагностика, може да помогне за оценка на наличието на камъни в жлъчния мехур, които могат да предизвикат остър панкреатит. Изображението на панкреаса обаче често се нарушава от газове в стомашно-чревния тракт, които пречат на ултразвука.


Компютърната томография (КТ) с използването на контрастно вещество, често се използва за подпомагане за откриването на панкреатичната некроза и помага за оценка на наличието и развитието на локални усложнения при остър панкреатит.


Въпреки това, при КТ има потенциален риск от влошаване на увреждането на панкреаса, което е в резултат от използването на йодни контрастни вещества, както и от повишен риск от увреждане от йонизиращото лъчение при КТ, което може да бъде в резултат от многократни последващи изследвания.