Имунитетът като съвкупност от неспецифични и специфични защитни механизми на организма при различни инфекциозни, както и някои неинфекциозни патологии отново се оказва във фокуса на съвременното общество.


Често в дискусии относно „за“ или „против“ ваксините се обсъжда значението на имунизациите за ерадикацията (ликвидирането) на инфекциозни заболявания. Но чест акцент е въпросът „Защо, когато едни са ваксинирани, непременно и други трябва да бъдат?“


Отговорът е в нуждата от изграждане на колективен имунитет, който да позволи защита на пациенти, при които няма възможност за провеждане на имунизации с голяма част от заложените в Имунизационния календар ваксини, поради някои заболявания, свързани с имунната система например.



Такива са имунните дефицити, някои автоимунни заболявания, както и пациенти на имуносупресивна терапия.


Различават се две основни групи имунодефицити – първични и вторични. Към първичните се включват В-клетъчни дефицити (свързани с малък брой на В-лимфоцити), селективни имуноглобулин А дефицити (намален брой на антитела от класа на IgA), Т-клетъчни дефицити (свързани с Т-лимфоцитите), комбинирани Т- и В-клетъчни дефицити, дефицит на комплемента, дефицит във фагоцитозата и други.


Към вторичните имунодефицити се включват синдромът на придобита имунна недостатъчност (СПИН); дефицити, свързани с намален прием на хранителни вещества, както и затлъстяването.


Недохранването е причина за вторичния дефицит, например намаления до липсващ прием на протеини засяга клетъчно-медиирания имунитет и фагоцитозата, поглъщането на микроорганизми е непокътнато, но способността на фагоцитните клетки да убиват вътреклетъчните организми е нарушена. Недохранването може да бъде резултат от неопластичен процес, изгаряния, хронични бъбречни заболявания, множествена травма и хронични инфекции.


Т- и В-лимфоцитите са първичните клетки на адаптивната имунна система. В-клетките медиират производството на антитела и следователно играят основна роля в антитяло-медиирания (хуморален) имунитет. Т-клетките управляват клетъчно-медиираните имунни отговори. Дефектите възникващи във всеки етап от развитието на Т-клетките, диференциацията и съзряването водят до Т-клетъчни имунодефицитни разстройства, докато дефектите свързани с развитието и/или узряването на В-клетките водят до нарушения на В-клетъчния имунен отговор.


Вродените имунни отговори представляват първата линия на защита срещу потенциално патогенни микроорганизми. Подходящото разпознаване на заплахите и индуцирането на възпалителната каскада са съществени стъпки при отстраняването на тези организми от организма. Неуспехът на вродената имунна система за идентифициране на патогените забавя индукцията на имунния отговор. Многобройни клетки и протеини участват във вродения имунен отговор, включително фагоцити – неутрофили и макрофаги.