Риновирусната инфекция или наричана още инфекциозна хрема се причинява от т. нар. rhinovirus. Инфекциозното заболяване, което се развива се характеризира със секреции от носа, сълзотечение и леко изразени системни прояви – общо неразположение, умора, безапетитие. Вирусът е един от най-широко разпространените в света.


Името на вирусите идва от гръцки език – „rhin“ – нос. До този момент са идентифицирани 115 серотипа, с потенциала този брой да нараства.


Риновирусите са открити едва през 1960 г. Те се причисляват към РНК вирусите и не разполагат с т. нар. липидна обвивка, което ги прави изключително устойчиви при третиране с някои от най-често прилаганите дезинфектанти – например алкохоли, етер.



Заболяването се среща през цялата година, но с максимална честота през есенните месеци. В замразено състояние – до -70 градуса могат да се съхранят за дълго време. Риновирусите са чувствителни на хлорни дезинфектанти.


Единствен източник на инфекцията е болният човек. Заболяването се разпространява по въздушно-капков път, а съответно входна врата за инфекцията са горните дихателни пътища, както и конюнктивите. Инкубационният период е с малка продължителност – от 8-10 часа до 1-3 дни според различните източници. Възможен е и контактно-битов механизъм на предаване. За предаване на вируса чрез заразени пръски е необходим по-близък контакт, който да се осъществи за по-продължително време.


Клинично заболяването се характеризира с хрема (водниста, в голямо количество), болки в гърлото, често кихане. Значително по-рядко налице може да бъде и кашлица.


При активиране на локалната бактериална флора от горните дихателни пътища се развиват усложнения като бронхит, бронхиолит, отити и синуити. В тежките случаи може да се развие бронхопневмония.


За поставяне на диагнозата се изследват секрети от носа, смив от носоглътката, храчки и/ или кръвен серум за наличие на антитела.


Преболедувалите придобиват типовоспецифичен имунитет – срещу конкретния щам, но той е с краткотрайна продължителност. Все още не са разработени ваксини за осъществяване на специфична профилактика, като затрудненията произтичат от многобройността на серологичните типове на вируса, както и трудностите при опити за култивиране им.