Група редки лимфоидни клетки ILC2 имат ключова роля за развитието на ревматоиден артрит, установи научен екип от Университета „Фридрих-Александър“ в Ерланген, Германия.
Вродените лимфоидни клетки (ICL) са част от вродения имунитет на организма. Те имат някои функционални сходства с Т-клетките. Въпреки че нямат рецепторите на Т- и В-клетките или характерните за лимфоцитите маркери, имат ключово значение при защитата на организма от патогени. Често се превръщат в първи помощни на имунната система до изграждането на имунитет.
От по-рано е известно, че ILC2 може да предизвика потискане на хронично възпаление чрез отделяне на клетъчна сигнална молекула IL-9. В настоящето изследване учените се фокусират върху изучаването на ILC2 конкретно върху ранните стадии на ревматоидния артрит.
Екипът открива че, количеството на ILC2 в периферната кръв и ставите на пациенти с ревматоиден артрит е по-високо, в сравнение със здрави хора. Чрез лабораторни тестове учените потвърждават регулаторната функция на ILC2 – при потиснати ILC2 клетки ревматоидният артрит се изострял и обратното, при повишаването им прогресирането на заболяването се забавяло.
Според изследователите не е възможно да се постигне излекуването на заболяването при тези пациенти, при които то вече е факт чрез автотрансплантация на вродени лимфоидни клетки. Ефект от каквото и да било лечение на ревматоидния артрит би могло да има преди началото на болестния процес, пояснява ръководителят на разработката д-р Марио Цайс.
Екипът понастоящем работи върху намирането на безопасен начин за целенасочено увеличаване на ILC2 клетките в организма. Търсят се и нови надеждни методи за откриване на ранни предвестници на артрита, преди настъпването на болестния процес, за да има смисъл използването на евентуалния ILC2-метод.
Ревматоидният артрит е една от най-разпространените форми на ставни възпалителни заболявания. За разлика от остеоартрита, който настъпва заради дегенерация на ставите с напредване на възрастта, ревматоидният артрит възниква след претърпяна сериозна инфекция и е съпроводен от нарушения в имунната система.
Отличителни симптоми на ревматоидния артрит са възпаление, оток, зачервяване на кожата над ставата. Най-често засегнати са ставите на ръцете и краката, но могат да страдат и коленете, раменете и тазобедрените стави.
Около процент от населението страда от ревматоиден артрит, като жените са три пъти по-предразположени от мъжете.
Медицинската наука все още търси лек за излекуване от ревматоиден артрит. Терапиите, които се използват до момента, единствено облекчават болковата симптоматика и забавят прогресирането му.
Резултатите от работата на екипа са поместени в сп. Cell Reports.
