Респираторният синцитиален вирус – respiratory syncytialvirus (RSV) е изолиран за първи път от шимпанзе (1956 г.), а през следващата 1957 г. е изолиран друг щам на същия вирус при епидемичен взрив при деца с дихателна инфекция.


Вирусът може да има сферична или нишковидна форма, а обвивката му е богата на липиди, поради което е чувствителен на обработка с дезинфектанти.


Той се размножава в епителните клетки на дихателните пътища, като се отделя с техните секрети, от които може да бъде изолиран. Името на вируса произлиза от механизма, по който се разпространява в клетките на белия дроб, а именно чрез интрацитоплазмени мостове, наречени синцитии. Термолабилен е – при температура над 50 градуса загива до 5 минути.



Респираторният синцитиален вирус предизвиква заболяване само при човека. Предаване на заразата се осъществява по въздушно-капков механизъм или чрез замърсени ръце (контактно-битов път).


Инкубационният период е в рамките на 4-5 дни, след което настъпват клиничните проявления. Вирусът се отделя в рамките на инкубационния период и до 8-10 дни след началото на симптомите. Предимно се засягат деца (основно в кърмаческа и ранна детска възраст), при които инфекцията протича най-често като бронхиолит, бронхопневмония. Възрастните се засягат значително по-рядко и инфекцията протича като хрема.


Пикът на разпространение на вируса е през зимните месеци. Контагиозният индекс (потенциалът за заразяване) е висок.


Майчината кърма не съдържа антитела срещу вируса и съответно кърмата не защитава новороденото от заразяване. След преболедуване се придобива специфичиен имунитет. Ваксини все още не са разработени за специфична борба с причинителя. Използват се серуми, които съдържат защитни антитела. За прилагането на тези серуми са необходими специфични показания – подлежащо хронично белодробно заболяване, вродена сърдечна малформация и други.


Серумите се прилагат през зимните месеци – веднъж в месеца и на деца до 2-годишна възраст.
Лабораторната диагноза се поставя с изследване на секрет от горните дихателни пътища. Бърза диагноза – чрез откриване на специфичен антиген в цитоплазмата на клетките в материал от носоглътката. Прилагат се имунофлуоресцентни методи, ELISA, PCR. За серологична диагноза се вземат двойни проби кръв.