Хепатит А представлява остро инфекциозно заболяване, чийто таргетен орган е черният дроб. Инфекцията се проявява с развитието на вариабилни комбинации от симптоми и синдроми. Заболяването се характеризира с широк диапазон от клинични форми (от леки до тежко и фулминантно протичащи).


Инфекцията се среща само в човешката популация и има фекално-орален механизъм на разпространение. Заболяването е повсеместно разпространено, като наличието на ваксина за специфична профилактика дава определени възможности за контрол върху ограничаването му.


Независимо от наличието на ваксина и актуализираните подходи за превенция и контрол, промените в развитието на епидемичния процес, както и натрупването на неимунно население водят до развитието на периодични взривове и инфекциозни подеми, обикновено през 6-7 години. Основен проблем е, че някои пациенти развиват заболяването без проява на характерни симптоми (напр. иктер-жълтеница) и могат да наподобяват други чревни вирусни инфекции. По този начин остават неразпознати и болните, както и заразоносителите могат да заразяват контактните с тях лица.



Динамиката на заболяването в България през последните десет години е с низходяща тенденция. Най-висока заболяемост е регистрирана през 2006 г., а най-ниска през 2014 г. Анализът на заболяемостта от вирусен хепатит А по области показва различия в интензитета на епидемичния процес. Най-висока заболяемост е регистрирана във възрастовата група 5-9 години, а най-ниска – във възрастовата група – над 65-годишна възраст.


България е на челните места по разпространение на хепатит А в Европа и е сред страните с междинен риск от заразяване.


Важно е да се има предвид, че заболяването не е с висок контагиозен индекс. Поради естеството на предаване на заболяването заразяването става значително по-трудно, например сравнен с риска при морбилната инфекция. Обикновено при грубо нарушаване на хигиенните правила – замърсяване на ръцете с фекалии, пробиви с водоснабдяването и други.


Съществуват два вида ваксини срещу хепатит А. Едната е моновалентна – съдържаща само щама на хепатитен А вирус. Тя се прилага в две дози, с минимум 6 месеца между двете апликации. Другата ваксина е комбинираната – срещу хепатит А и В, която се прилага в три дози по схема.