С помощта на зеницата окото възприема светлината. В светла среда тя се свива, докато при тъмна се разширява. Редица проучвания предполагат, че промените в размерите на зеницата могат да се появят и в резултат на различни перцептивни и когнитивни процеси от по-висок порядък.

 

Едно от тези изследвания наблюдава настъпващите промени в зеницата при хора, които имат афантазия. Това представлява състояние, в резултат на което хората са неспособни да визуализират какъвто и да е образ в съзнанието си.


 

След анализ на реакциите на зениците при хора с афантазия, изследователите биха могли да разберат по-добре по какъв начин работят областите в мозъка, отговорни за зрението и очните рефлекси.

 

В проучването са включени 42 студенти по психология на средна възраст 19,8 години, които нямат афантазия и 18 човека, които страдат от това заболяване на средна възраст около 35,8 години.

 

По време на опити за визуализация на различни бели и сиви форми от участниците, изследователите измерват размера на техните зениците. Проведени са и други допълнителни изследвания.

 

Освен това включените в проучването хора, попълват въпросник, който да гарантира липсата на пристрастна оценка при вземане на различните решения и невнимание при отговаряне, както и да се определи дали всеки един от тях страда от афантазия или не.

 

При анализ на данните се разкрива, че при хора без афантазия, яркостта на изображенията, независимо дали са реално възприети или са въображаеми, повлияват значително върху реакциите на зеницата им.

 

От друга страна, при участниците, които имат афантазия, се забелязва, че яркостта на различно представените изображения - въображаеми или не, не повлиява значително върху размера на тяхната зеница. Това е израз на липсата им за субективна визуализация на образи.

 

Стана ясно още, че хората, които страдат от това нарушение полагат повече когнитивни усилия, когато се опитват да си представят четири отделни форми вместо само една.

 

Изследователите стигат до заключението, че промените в размера на зениците могат да бъдат използвани за измерване на силата на визуалното въображение.

 

Въпреки направените разкрития, е необходимо провеждането на допълнителни изследвания, които да определят и изключат други фактори, влияещи върху размера на зеницата в окото на хората.

 

Проучването е публикувано в сп. eLife.

 

Референции:

https://elifesciences.org/articles/72484#content