В следствие на разрастващата се пандемия са въведени различни видове тестове за доказването на коронавирусна инфекция.

 

Възможно е използването на комбинации от различни тестове, за да се постигане взаимно допълване, предвид техните съответни предимства и недостатъци.


 

За откриването на активна коронавирусна инфекция са познати два типа тестове - молекулярни и бързи антигенни. Третият вид тест може да се прилага по всяко време след прекарана инфекция - тест за наличие на антитела. С него се проверява до каква степен организмът е изградил имунна защита спрямо съответния вирус.

 

Най-често използваният и най-утвърденият тест за доказване на активна коронавирусна инфекция към момента е полимеразната верижна реакция (PCR) или по-точно обратно транскриптазна полимеразна верижна реакция (RT-PCR). Този диагностичен мултикомплексен молекулярен тест се е използва в ранната фаза на инфекцията, за да открие вирусната РНК, която се забелязва още преди тялото да е имало възможност да произведе антитела срещу инфекцията.

 

В основата на това изследване стои амплифицирането на РНК и конвертирането и, посредством обратна транскриптаза, в ДНК верига. Тестът е много чувствителен и силно специфичен.

 

Негативите към този тест включват високата му цена, която ограничава по-голямото му разпространение, необходимостта от квалифициран персонал, който да провежда излседването в специализирани лаборатории, фалшиво положителните резултати и други.

 

Съществуват и други видове тестове, които откриват вирусната РНК - RT-LAMP, CRISPR-based. Те не са широко разпространени.

 

Вторият вид тест за доказване на активна инфекция е бързият антигенен тест, наричан още тест за страничен поток (LFT). Излседването за този тип вирус бе разработено в хода на пандемията. То предоставя по-бързи резултати, по-лесено приложение и по-голяма достъпност. Негативът му е, че не е толкова надежден колкото RT-PCR.

 

LFT е само помощно средство, което може да насочи лекаря към съответната диагноза. Положителният антигенен тест показва наличието на вирусни антигени в носоглътката. Възможни са фалшиво отрицателни резултати.

 

Последният вид изследване за COVID-19, определящо наличието на антитела в организма, не може да бъде използвано за откриване на активна инфекция. Прилага се с цел проверка за скорошна или предишна експозиция на вируса.

 

Този тип тест има епидемиологична стойност и проверява честотата на разпространение на вируса в обществото. Той е полезен при заразени хора, които не са наблюдавали симптоми и не са разбрали за наличие на инфекция. Също така този тест се използва за проверка на изградените от организма антитела след ваксинация.

 

За разлика от предходните тестове, за които необходимата проба от пациента е назофаренгеален секрет, при проверката на антитела се изисква кръвна натривка, която след това се изследва посредством ELISA или по друг начин.

 

Изследването на антителата играе важна роля в епидемиологията, но не може да бъде използвано за диагностика. Този метод се използва активно от учените, които правят опити да проследят каква е продължителността на придобития след ваксинация имунитет, тъй като към момента това не е известно.

 

 

Източници:

https://www.oecd-ilibrary.org/social-issues-migration-health/testing-for-covid-19-how-to-best-use-the-various-tests_c76df201-en