Гените, които са отговорни за справянето с различните нарушения в бъбреците, са разкрити от група изследователи от Централната болница в Масачузетс.
В някои случаи бъбреците биха могли да се възстановяват след появата на някакво нарушение. Въпреки това е възможно да настъпи и непълно възстановяване на цялостта на засегнатия бъбрек, което води до появата на необратими увреждания и хронична бъбречна недостатъчност
След настъпването на необратими процеси в бъбрека, той не може да изпълнява нормално своите функции, които в по-крайните стадии на заболяването могат дори да отпаднат напълно. Поради тази причина поддържането на възстановителните процеси в него са от изключителна важност.
В проучването изследователите използват бъбречни органоиди, получени от стволови клетки, с цел да идентифицират гени, които са важни за поддържането на възстановителните процеси в бъбреците. Тези разкрития могат да бъдат от полза при разработката на бъдещи методи за лечение на хронична бъбречна недостатъчност.
Водещ автор в изследването е д-р Навин Гупта, изследовател в отдела по нефрология в Централната болница в Масачузетс.
За анализите учените използват химиотерапевтичното лекарство цисплатин, което може да предизвика увреда в бъбреците. След неговото приложение върху бъбречните органоиди се наблюдават промени в експресията на 159 гена и 29 сигнални пътя в бъбречните клетки, подложени на вътрешно възстановяване.
Много от идентифицираните гени, включително 2 - наречени FANCD2 и RAD51, се активират при наличието на все още предотвратими нарушения, които възникват в бъбреците.
Тяхната експресия значително се понижава в момента, когато увреждането на бъбречния паренхим стане необратимо.
Тези гени кодират протеини, които играят роля във възстановяването на ДНК, когато тя се увреди в клетките. Допълнителни експерименти при друг вид модели с бъбречно увреждане и при човешки бъбречни биопсии потвърждават разкритията, направени с помощта на бъбречните органоиди.
Още едно разкритие в резултат на проведен скрининг тест е съединението известно като SCR7, което помага за поддържане на активността на FANCD2 и RAD51. Активността на тези гени подпомага за възстановяването на тъканите и предотвратяването на прогресията на хроничната бъбречна недостатъчност в модела на органоидно увреждане, предизвикано от цисплатин.
Информация е публикувана в сп. Science Translational Medicine.
Референции:
https://www.science.org/doi/10.1126/scitranslmed.abj4772