Благодарение на бързия напредък на антиретровирусните терапии пациентите, носители на ХИВ-вируса, вече живеят много по-дълго, откогато и да било досега. Това позволява на повечето от тях да се дава по-благоприятна прогноза за преживяемост след диагностицирането им. И въпреки позитивните резултати в тази насока лечението на ХИВ-носителството продължава да буди едно голямо недоумение у учените. Вирусът ХИВ е изключително устойчив дори на най-мощните противовирусни препарати и продължава да циркулира в кръвта на лекуваните през целия им живот. Това налага прилаганите антиретровирусни терапии да са доживотни, за да се държи размножаването на вируса под контрол.

 

Мъглата около тайната на високата резистентност на ХИВ-инфекцията към лечение постепенно се разбулва през последните години. Учените вече имат основание да смятат, че ХИВ-вирусът си изгражда устойчив резервоар от инфектирани клетки в организма, който може да оцелее до края на живота на заразения. Наскоро в журнала Immunity бяха оповестени данни за механизма, по който вирусът, причинител на СПИН, оформя тази си защитна стратегия. По-пълното разбиране на тези механизми ще помогне за разработването на по-ефективни терапевтични схеми, които биха дали възможност за пълно елиминиране на вирусната инфекция в бъдеще.


 

Учените предполагат, че резистентността на инфектираните с ХИВ-вирус клетки се дължи на тяхна уникална способност. Навлизането на вируса в клетката провокира секреция на специфични молекули, които отлагат момента на програмираната клетъчна смърт – апоптоза. Подобни анти-апоптозни молекули произвеждат и някои ракови клетки, устойчиви на химиотерапия и други типове лечение.

 

Установено е, че много бързо след заразяване на човек с ХИВ, вирусът атакува голямо количество клетки, които се превръщат в точно такъв резервоар на нови вирусни частици. Този резервоар е много добре защитен и може да оцелее неограничено време благодарение на секретираните анти-апоптозни молекули.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Предстои задълбочено проследяване механизмите на образуване и функциониране на тези резервоарни клетки. Учените считат, че разкриването на особеностите им ще помогне за разработването на метод за окончателно излекуване от ХИВ-инфекцията. Настоящите лечебни подходи помагат за временното й овладяване, но тя много бързо се реактивира, точно поради способността на ХИВ да оцелява макар и с ниска численост в кръвта.

 

Прекъсването възможността на вирусните частици да оцеляват в инфектираните от тях клетки ще позволи ХИВ-инфекцията и СПИН-ът да бъдат лекувани успешно, подобно на повечето вирусни инфекции и дори да бъдат достатъчно добре неутрализирани от компонентите на имунната система.