Синдромът на хроничната умора е силно омаломощаващо състояние, чийто ефект се усеща много силно през пролетта. Статистиката сочи, че около 3% от световното население има синдром на хроничната умора, който води до толкова сериозно омаломощаване, че влошава работоспособността и нормалния им начин на живот за дълъг период от време.

 

От десетилетия учените безуспешно се опитваха да разкрият причините за поява на синдрома на хроничната умора. Липсата на успех в този аспект беше причина много специалисти да гледат на него не като на заболяване, а като на психологическо състояние. Оказва се, че с това незаслужено се омаловажава сериозността на хроничната умора.


 

Наскоро австралийски учени постигнаха значими изследователски успехи, които считат за достатъчни, за да заявят, че са разбили мита за синдрома на хроничната умора. Според учените вече няма причина сериозността на това състояние да се омаловажава. Те считат, че синдромът на хроничната умора вече спокойно може да се признае за болестно състояние и посочват конкретни причини за това.

 

Според данните им въпросният синдром се провокира от увреждане на определени рецептори по повърхността на имунните клетки. Това отключва серия от реакции, които в крайна сметка водят до постоянна отпадналост, апатия и умора и които по нищо не се отличават от тези при други имунологични заболявания.

 

Откритието е обнадеждаващо за всички хора, живеещи със синдрома на хроничната умора. То доказва, че техните оплаквания не са базирани само на психологически разстройства, а са последствие от протичането на реално заболяване. Фактът, че е труден за диагностициране, не трябва да омаловажава тежестта на синдрома на хроничната умора и не бива да е повод засегнатите да не получават полагащите им се грижи и терапевтични препоръки.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Именно в тази насока се очаква да бъде много полезно новото откритие. Според учените то ще допринесе за това търсенето на методи за лечение на синдрома на хроничната умора да стане много по-задълбочено. Това неминуемо ще помогне и за разработване на ефективни лечебни подходи, с които състоянието на засегнатите да се облекчи. Имайки предвид имунологичния характер на заболяването, не може да се каже със сигурност, че то ще се лекува окончателно. Ще може обаче да се разработят методи за трайното му овладяване и за разреждане на пристъпите му.

 

За момента лечението при синдром на хроничната умора включва две основни терапевтични мерки – психологическа помощ и серия от физически упражнения. Никоя от тях обаче не дава траен резултат, а в някои случаи дори се наблюдава обратна реакция. Очевидно, вече има тенденция нещата да се променят и животът на хората със синдром на хроничната умора да се облекчи.