В последните 20 години регистрираме значителен ръст на злокачествените заболявания в България, за разлика от САЩ и почти всички страни от Европейския съюз, където се наблюдава спад в заболяемостта.
Според доклад на онкорегистръра за 2016 г. България значително изостава по показателя посещаемост на профилактични и скринингови програми с онкологична насоченост, сравнена с други европейски страни.
Според Американското сдружение за рак, най-често срещаното туморно заболяване при жените е това на млечната жлеза, което е на второ място като причина за смъртност. В световен мащаб заболяемостта се увеличава средно с 1,8% годишно. СЗО съобщава, че три от четири жени диагностирани с рак на гърдата не са в рискова група. В България с това заболяване годишно се регистрират около 3900 нови случая, като смъртността достига 1400 случая. Тревожна е тенденцията за подмладяване на заболелите пациентки във възрастта между 30 и 35 години.
В последните две-три години по линия на НЗОК се регламентира въвеждането на мамография на млечната жлеза за жените на възраст 50 - 70 години. Имайки предвид подмладяването на това заболяване, обезпокоителен е фактът, че отсъства профилактика за жените преди посочената възраст.
Съвременната диагностика на онкологично заболяване на млечна жлеза е комплекс от изследвания, включващ палпация, ехография, мамография, пункция. Съществуващите методи за изследване на рак на гърдата имат своите специфични предимства, но и ограничения.
Ефективната палпация предполага редовно и правилно извършване. Подлежащите на палпиране промени са с минимален размер около 1 см, разположени близо до повърхността на кожата, което е причина за ниската степен на надежност. При ултразвуковата диагностика чувствителността и специфичността зависят от множество фактори, поради което някои видове рак могат да останат пропуснати. Ехографията на млечната жлеза е затруднена при изследване на по-големи гърди. Мамографията предизвиква болков дискомфорт и облъчване за пациентката. Този метод не е подходящ за изследване на плътни гърди и създава затруднения при наличие на гръдни импланти.
Контактната термография е метод за функционално изобразяване на даден орган, т.е. търси се процес, а не образ. В основата на метода стои дермотермалният ефект, свъран с по-бързия метаболизъм около огнищни неопластични лезии. За няколко минути апаратът генерира 45 термографски образа, които се изпращат за анализ от изкуствен интелект в база данни на сървър, след което пациентът получава резултат.
Предимствата на контактната термодиагностиката са безопасност, поради липсата на облъчване, безболезненост на метода, бързина в установяването дори на промени с минимални размери - до 3 мм. Иновативното изследване е подходящо за всички жени, независимо от възрастта, размера и тъканта на гърдите.
