Най-използваните противоязвени лекарства са блокерите на протонната помпа. В световен мащаб това са едни от най-изписваните лекарства. След изтичането на срока на патентна защита на оригиналните продукти се появиха голям брой генерици, което доведе до значимо понижение на цената. Годишно в САЩ има по около 110 млн. перскрипции.
 
Протонните инхибитори се прилагат при пептични язви, гастрити, гастроезофагиална рефлуксна болест (ГЕРБ), синдром на Zollinger-Ellison, при комбинирана терапия за ерадикация на Helicobacter pilori и профилактично при лечение с нестероидни противовъзпалителни. Те действат като намаляват секрецията на стомашни киселини. Най-използваните протонни инхибитори са Omeprazole, Esomeprazole, Pantoprazole, Lansoprazole, Rabeprazole.
 
American College of Gastro-enterology дава няколко препоръки при лечение с протонните инхибитори:
  • Терапията с тези лекарства са средство на избор при езофагити (възпаление, спъпровоено с дискомфорт и болка в хранопровода) за период от 8 седмици. При прием в терапевтични дози дневната продукция на киселина в стомаха намалява с 95%.
  • Протонните инхибитори трабва да се приемат 30 мин. преди храна за по-добър контрол на нивата на стомашната киселинност.
  • Терапията трябва да започне с еднократен за деня прием преди първото хранене. Ако не се наблюдава подобрение през първите 2-3 дни се налага коригиране на дозата.
  • Тези противоязвени лекарства са безопасни по време на бременност, но трябва да са избрани и дозирани от специалист.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Нежелани ефекти. Протонните инхибитори са лекарства с добра поносимост. Най-чести са стомашно-чревните оплаквания – гадене и повръщане, метеоризъм, диария. При предозиране съществува риск от ахилия (липса на стомашен сок).
 
Лекарствени взаимодействия. Omeprazole и Lansoprazole влияят върху метаболизма на някои лекарства – хормонални продукти, антикоагуланти и други. Това може да доведе неефективност на хормоналната терапия или кръвоизливи при антикоагулантната терапия.
 
Протонните инхибитори намаляват резорбцията на витамин B12 от храната, а така също и резорбцията на антимикотични (противогъбични) лекарства.