Простатно-специфичният антиген (ПСА) е белтък, който се произвежда от простатата и в по-голямата си част се съдържа в семенната течност. Малко количество се установява и в кръвта. Играе важна роля за осъществяване на оплождане, тъй като има свойството да втечнява спермата и да улеснява придвижването на сперматозоидите.


Макар, че в повечето случаи на рак на простатата простатно-специфичният антиген е увеличен, повишени стойности има още при възпаление и/или хипертрофични промени на жлезата. Интерпретацията на резултатите трябва да бъде в комбинация от туширане на жлезата, което представлява опипване през ректума. За прецизиране на диагностиката е необходим и ехографски преглед.


Потенциалните рискове са свързани с възможността за получаване на фалшиво положителни или фалшиво отрицателни резултати. Влияние оказва приемът на някои медикаменти, наличие на възпаление (през последните 1-3 месеца), полов контакт, физическо натоварване (особено колоездене) и други.



Препоръчително е 1-2 дни преди теста да се пази полово въздържание, тъй като стойностите могат да се повишат. Приемът на медикаменти за простатна хипертрофия води до намаляване стойностите на протеина. Това налага спиране на приема им преди теста. Туширането на жлезата се прави след вземане на кръв за изследване на стойността на протеина.


Американското онкологично дружество препоръчва здравите мъже да започват скринингови изследвания на ПСА след 50-годишна възраст, докато Американската урологична асоциация препоръчва това да става след 55-годишна възраст до навършване на 69 години. След което ежегодните изследвания се прекратяват.


Изследва се венозна кръв. За нормални резултати се считат стойности под 4 ng/ml. Препоръчително е изследването на стойностите да се проследява в една и съща лаборатория. В кръвта ПСА се представя под 2 форми – свободна (30%) и свързана с други протеинови молекули (70%). При рутинно кръвно изследване се измерва тоталният ПСА, който включва и двете форми, но е препоръчително разделното им измерване – т.нар. ПСА-профил.


Нивата на простатно-специфичния антиген могат също да се използват за контролиране ефикасността на лечението на простатна хипертрофия или рак на жлезата.


При биопсия на простатната жлеза ПСА се изследва 6-8 седмици след нея или непосредствено преди вземане на биопсичен материал. Голяма част от специалистите препоръчват биопсия при мъже да се назначава и ако процентът на свободния ПСА е 20 или по-малко.


Скорост на нарастване на антигена - дори нивата на антигена да са нормални, ако скоростта на нарастване на ПСА за една година е над 0,75 ng/mL, това насочва към злокачествено заболяване на простата, което налага отново вземането на биопсия.


Стойностите на антигена са значително по-ниски при млади мъже. Това е причината при всяко повишение на нивата на простатно-специфичния антиген над 2,5 ng/mL при по-млади мъже да бъдат насочвани за допълнителни изследвания.


Стойности на простатно-специфичния антиген между 4,0 ng/mL и 10,0 ng/mL често се означават като "сива зона". В тези случаи изследването на свободния ПСА има важна роля.


Злокачествените новообразувания, засягащи простатата, обикновено произвеждат предимно общ простатно-специфичен антиген (свързан с протеини/комплексен) и много малки количества свободен ПСА (несвързан с протеини), докато доброкачествените тумори на жлезата са склонни да произвеждат повече свободен ПСА. Когато са налице високи нива на свободен ПСА и ниски стойности на маркера, рискът за рак на простата е по-малък.


По този начин съотношението свободен:общ ПСА може да спомогне да се вземе решение дали да се извърши биопсия на простатата или не.