Профилактиката на населението с ваксини е метод на защита срещу тежки и широко разпространени инфекциозни заболявания. Целта при инфекции, които се срещат само при човека е чрез ваксиниране да се доведе до ерадикиране – цялостно изкореняване на инфекцията от човешката популация. Такъв пример е вариолата – едрата шарка, която се е характеризирала с тежка клинична картина и висока смъртност.


Обхващането на по-голяма група от хора, които да бъдат ваксинирани, води до създаването на т. нар. колективен имунитет. Той представлява ефективна форма на непряка защита за тези, които не са ваксинирани срещу заболяването. Идеята на колективния имунитет е, че при повече ваксинирани лица вероятността от възникване на епидемия и разпространение на инфекционо заболяване значително намалява, поради редуцирания брой на възприемчиво население.


Ваксинираните хора защитават не само себе си, но по този начин предотвратяват разпространението на заразните заболявания и сред останалите членове на обществото.  Колективната защита е особено важна за хора с нарушена имунна функция. Такива са страдащите от СПИН, лимфом, левкемия, увредена функция на далака и подлагащите се на химио- или радиотерапия. При тези пациенти част от ваксините са противопоказани, а в други случаи – не се създава имунен отговор, който да осигури защита след ваксинацията.



Ваксините имат отношение към предотвратяване развитието на заболяване, в случай на среща с инфекциозния причинител. В последните две десетилетия все повече се говори за нарастващата антибиотична и като цяло антимикробна резистентност (срещу антибиотици, химиотерапевтици, противовирусни, антипаразитни медикаменти). Предотвратявайки развитието на заболяване ваксините оказват влияние върху редуциране изписването на антибиотици.


Ваксините спомагат в процеса на изграждане на имунитет, имитирайки инфекция, като този вид „имитация” не причинява заболяване, а стимулира имунната система да изгради защита срещу заболяването.


Съвместяването на нарастващия брой необходими ваксини налага въвеждането на имунизационен календар, който представлява хронологична схема на плановите имунизации и реимунизации – бустерни дози, от раждането на детето.


NEWS_MORE_BOX


Имунната система на новороденото е незряла. През последните три месеца на бременността през плацентата преминават антитела от майчиния организъм към плода. Количеството и видът на тези антитела зависи от имунния статус на майката. Този пасивен имунитет е само временен и постепенно количеството на предадените антитела започва да намалява. Около 6-9 месец след раждането количеството на тези антитела е значително намалено.


Едновременното поставяне на повече от една ваксина е възможно, стига да няма противопоказания или данни за несъвместимост. Притеснението по отношение на претоварването на имунната система е неоснователно, тъй като щамовете от бактерии и вируси във ваксините са убити или отслабени и са в много по-малко количество от милионите микроорганизми, с които новородените и децата влизат в контакт всеки ден.


Всяка страна определя вида на ваксините и броят на реимунизациите в имунизационния си календар. При пътуване в чужбина е необходимо пътуващите да се информират за наличието на епидемична обстановка в съответната държава, както и нуждата от поставяне на задължителни ваксини преди отпътуване.


От въвеждане на ваксините през 19 век възникват и движения, които са против имунизирането – антиваксинални движения. Основни доводи са странични реакции след имунизация и намесата в личното пространство.