Формирането на тромб стои в основата на възникването на редица животозастрашаващи състояния – острите сърдечносъдови и мозъчносъдови инциденти, белодробната тромбемболия и др. Профилактика на тромбообразуването се налага както при установен повишен риск от неговата поява, така и след прекаран вече остър съдов инцидент.

 

Какво представлява тромбообразуването?


Тромбообразуването е по същество нормален физиологичен процес. В някои случаи обаче се наблюдава повишена склонност на организма към формирането на тромби, което обуславя и по-висок риск от настъпването на остри съдови инциденти.

 

В патогенезата на тромбообразуването стоят три важни механизма:

 

  • Увреда на съдовата стена – при травма, артериална хипертония, съдови заболявания - васкулити, захарен диабет и др. Нормално съдовият ендотел притежава антитромботични свойства, които възпрепятстват адхезията на тромбоцити към съдовата стена и последващата им агрегация и формиране на тромб. Увредата на съдовата стена при редица заболявания, в такива случаи, е свързана с повишен риск от тромбообразуване;
  • Нарушена хемодинамика – нарушение в нормалния кръвен ток. Както забавянето на кръвния ток – при хипотония, така и неговото усилване – при артериална хипертония имат отношение към процеса на тромбообразуване. Артериалната хипертония има водеща роля в увреждането на съдовата стена, а оттам и във формирането на атероматозна плака и последващата тромбоза. Тя е и основен фактор за откъсването на тромб от първоначалното му място и навлизането му в кръвния ток – тромбоемболия. Забавянето на кръвния ток, от друга страна, е свързано със застой на кръвните клетки и повишена склонност към тромбообразуване;
  • Увеличен кръвен вискозитет – увеличен брой на формените елементи в кръвта за сметка на плазмата. Това от една страна може да се дължи на истинска полицитемия, каквато се наблюдава при някои хемaтологични заболявания, a от друга страна, на състояния, свързани със загуба на течности от организма – при дехидратация, изгаряния, големи кръвоизливи и др.

В голяма част от случаите, в процеса на образуването на тромбите взема участие повече от един механизъм.

 

При кои състояния има повишена склонност към тромбообразуване?

Причините за тромбообразуване могат да бъдат както вътрешни – генетично обусловени или придружаващи заболявания, така и външни – свързани с начина на живот, употребата на определени медикаменти и др.

 

Някои от най-често срещаните предразполагащи фактори за тромбообразуване са:

 

  • Артериална хипертония;
  • Атеросклероза;
  • Захарен диабет;
  • Дислипидемия;
  • Сърдечносъдови заболявания – клапни пороци, предсърдно мъждене, ендокардит и др;
  • Васкулити и васкулопатии – системен лупус, нодозен полиартриит, тромбофлебит и др;
  • Хематологични заболявания – истинска полицитемия и др;
  • Травми;
  • Състояние на продължително обездвижване – след травма, операция, остър съдов инцидент;
  • Орални контрацептиви и др.

 

Кои са основните групи медикаменти, използващи се за профилактика на образуването на тромби?

 

  • Тромбоцитни антиагреганти – ацетилсалицилова киселина, клопидогрел, дипиридамол и др. Действието има се дължи на потискане на агрегацията на тромбоцитите и формирането на тромб. Използват се за профилактика на възникването на тромбоемболия. Ацетилсалицилова киселина се приема най-често в доза 100 мг, еднократно дневно, продължително време;
  • Антикоагуланти с пряко действие хепарин и нискомолекулярни хепаринови деривати. Действието им е свързано с инхибиране образуването на тромбина, който е основно звено в процеса на кръвосъсирване. Хепаринът има основна роля в лизирането на сформирания тромб, напр. при остър миокарден инфаркт, белодробна тромбоза, остра тромбоза на съдовете на ретината и др. Прилага се венозно, като в последните дни на терапията се включва орален антикоагулант и хепаринът бавно се извежда от лечението. Възможно е и подкожното му приложение, с цел профилактика на тромбообразуването, например при бременни и пациенти с контраиндикации към оралните антикоагуланти. Нискомолекулните хепарини, към които принадлежат еноксапарин, надропарин и други, се използват за профилактика и лечение на тромбоемболия, както и за профилактика на флеботромбози. Прилагат се подкожно; 

 

NEWS_MORE_BOX

 

  • Антикоагуланти с непряко действиеорални антикоагуланти. Те действат като антагонисти на витамин К, от който водят началото си много от факторите на кръвосъсирването. Използват се както при настъпила тромбоза, така и за профилактика от възникването на тромбоза и тромбоемболии при тромбофлебит, миокарден инфаркт, стенокардия, клапни пороци на сърцето и др. Много често терапията с хепарин продължава с приема на орални антикоагуланти. По време на лечението с тях трябва да се внимава за наличието на определени нежелани взаимодействия с други лекарства и определени храни. Терапията е продължителна и изисква редовно измерване на протромбиновото време. Към тази група лекарства се отнасят варфарин, аценокумарол и др.