От Световната здравна организация (СЗО) предупреждават, че резистентността на бактериите към антибиотиците опасно нараства. Част от микробите стават нечувствителни към прилаганите методи на лечение, поради което в Европа умират 25 000 души годишно.

 

По повод предстоящата седмица за отговорно прилагане на антибиотиците 12-18 ноември, разговаряме с проф. д-р Тодор Кантарджиев – директор на Националния център по за заразни и паразитни болести и национален консултант по микробиология.


 

- Проф. Кантарджиев, какво представлява антибиотичната резистентност?


Когато един микроорганизъм стане нечувствителен към обичайните лекарствени средства – антибиотици, този микроорганизъм е резистентен към тях. Резистентността към антибиотици бива два типа: природна и придобита. Голяма част от грамотрицателните чревни бактерии са природно резистентни към антибиотика ванкомицин. Лекарите трябва да знаят за тази природна резистентност към ванкомицина и не бива да лекуват  с него инфекция, причинена от тези микроби. Преди години беше погрешна практика на колеги да лекуват със сулфонамиди или аминогликозидни антибиотици (гентамицин и амикацин) инфекция от стрептококус пиогенес, така наречения хемолитичен стрепток от група А, причинител на ревматизма, гломерулонефрита, ангините при децата, скарлатината и най-честият причинител на вътреболнични инфекции преди 50 – 60 години. Тази груба грешка доведе до немалко усложнения на пациенти. Това е период, за който не искаме да си спомняме.


Но по-важна днес е придобитата резистентност, която бактериите придобиват поради неправилната употреба и свръхупотребата на антибиотици.

 

- Как се справя страната ни със свръхупотребатата на антибиотици?

 

До 1967 г. пневмококът – най-честият причинител на тежки пневмонии, минингити и възпаления на ушите, беше абсолютно чувствителен на пеницелин. Този антибиотик е въведен в световната практика по време на Втората световна война и е спасил милиони хора. За съжаление, през 1967-ма се появиха първите резистентни на пеницелин пневмококи. Те така бързо се разпространиха, че станаха притеснителни за ефекта на извънболничното лечение на заболяванията на дихателната система. Преди 17 години в България, когато започнахме да изследваме ежегодно антибиотичната резистентност на микробите, над 35% от пневмококите бяха резистентни на пеницелини. С мерките за ограничаване употребата на антибиотици главно в доболничната помощ, с обучението на общопрактикуващите лекари успяхме да намалим три пъти резистентността на тези микроби. Сега по-малко от 10% от пневмококите са резистентни на обикновения пеницелин.

 

Придобитата резистентност на микробите е много плашеща в болничните заведения. Тя е причина за голяма част от вътреболничните инфекции. При пациенти след тежки операции, на командно дишане, лекувани повече от 10 дни в болница, онкологични пациенти, както и болни от злокачествени кръвни заболявания голяма част от нормално съществуващите микроби в червата, по кожата и лигавиците могат да придобият резистентност към антибиотици. И, ако такива микроби попаднат в кръвоносното русло на тези тежко болни пациенти, което става лесно при тях, може да предизвикат тежко отравяне на кръвта - сепсис. Сепсисът трудно се овладява с антибиотиците, които болниците имат на разположение. 

 

- Реално у нас губим ли хора поради антибиотична резистентност на микробите?

 

Да, губим тежко болни пациенти, които правят отравяне на кръвта от микроби, резистентни на прилаганите антибиотици. Понякога микробите са чувствителни само на рядко употребявани антибиотици, които обаче имат много странични ефекти и увреждат здравето и на без това вече тежко болния човек.

 

Точно затова всички болници в нашата страна по наредбите на Министерството на здравеопазването трябва да имат собствена политика за правилна употреба на антибиотици. На лекарите се обяснява с какви антибиотици да лекуват, как да разбират резултатите от микробиологичните изследвания и как да изпращат материали за изследване в микробиологичната лаборатория на болницата. Всичко това трябва да се извършва от грамотен медицински персонал с опит в правилната употреба на антибиотици.

 

- Преди всяко антибиотично лечение ли трябва да се прави микробиологично изследване на микроба причинител?

 

Микробиологичното изследване е задължително за всички тежки инфекции. Още студентите по време на следването трябва да научат няколко основни неща: как да познаят, че болният има инфекция; кои са най-вероятните микроби, които биха могли да я причинят; в кое време и как да се вземе материал за микробиологично изследване; какви изследвания да се искат от лабораторията и как да прочетат резултатите от изследването. Защото микробиологичният резултат е етиологична диагноза, показваща причината на заболяването. И не е уместно стереотипно на всяко лабораторно изследване да се пише: „Лабораторният резултат не е диагноза”. Ако микробиологичното изследване е направено от квалифициран лекар-микробиолог в акредитирана лаборатория, то тогава то е най-точната диагноза. Може причинителят да е стрептокок, пневмокок или друг микроорганизъм, на който е направена антибиограма и се знае с кой антибиотик може да се лекува.

 

- В практиката обаче се използват масово много широспектърни антибиотици?


Когато състоянието на болния е много тежко – сепсис, възпаление на мозъка или друго животозастрашаващо състояние, първо се взима материал за микробиологично изследване и се назначава широкоспектърен антибиотик, който може да се бори със всички микроби, способни да причинят това страдание. Вече на другия ден или два дни по-късно, когато е готов микробиологичният резултат и антибиограмата, задължително трябва да се мине на друг антибиотик, действащ конкретно само на този микроб.

 

- Какво може да направят самите пациенти, за да се намали свръхупотребата на антибиотици и съответно антибиотичната резистентност на микробите?

 

Трябва да проявяват по-голямо внимание на собственото си здраве, да търсят квалифицирани лекари, чиято цел не е единствено да ги уплашат, за да ги виждат по-често в кабинета си, а такива лекари, които разбират от инфекции и знаят как те се лекуват с антибиотици. Така за много кратко време – седмица или десет дни – инфекцията ще изчезне и човекът ще е отново здрав. Има лекари, които не искат да виждат често пациентите си, и затова ги излекуват. Точно това са добрите лекари. За съжаление, поради стечение на обстоятелствата в нашата родина най-скъпо платени са болести, които не се лекуват. Затова имаме много болни.

 

Антибиотичната резистентност може да се намали и когато се спазва Имунизационният календар. Приложението на ваксините води до намаляване консумацията на антибиотици. Например от април 2010 г. децата до 1 годинка в България се имунизират за пневмококови инфекции. Оттогава по-малко деца боледуват от възпаление на ушите и от пневмония, причинена един от най-болестотворните представители на пневмококите, и това намали консумацията на антибиотици.

 

Поначало, съдържащите се във ваксината антигени се подбират да бъдат ефективни срещу най-резистентните на антибиотици микроби, предизвикващи най-тежки инфекции. Например ваксините, които доведоха до рязко намаляване случаите на тетанус и дифтерия, доведоха и до намаляване употребата на антибиотици.