Проф. д-р Румяна Марковска е от академичния състав на Катедрата по медицинска микробиология към Медицински факултет на Медицински университет – София.
Завършила е Медицински университет – София през 1994 г. Придобива специалност по медицинска микробиология през 2000 г. Започва преподавателската си дейност в МУ-София през 1996 г. като асистент към Катедрата по медицинска микробиология. Защитава дисертацията през 2007 г. на тема, свързана с микробната резистентност.
Доцент е от 2012 г., професор от 2019 г.
Има допълнителни специализации по изоелектрично фокусиране; полимеразо-верижна реакция, нуклеотидно секвениране, молекулярно-генетични техники за епидемиологично типиране; Нуклеотидно секвениране в Мюнхен, Германия.
Водещ изследовател е на 15 проекта и участник в 22 проекта към Съвета по медицинска наука на МУ-София.
Научните ѝ интереси са в областта на антимикробната химиотерапия и микробната резистентност.
Има множество публикации в български и международни научни издания, както и участия в български и международни конгреси и конференции.
През 2012 г. получава награда „Акад. д-р Д. Ораховец“ за високи постижения в областта на медицинската наука и преподаване.


 - Проф. д-р Марковска, какво представлява антибиотичната резистентност?

 


Антибиотичната резистентност е обширно понятие и включва нечувствителността на микроорганизмите към използваните антимикробни средства. Проблемът с устойчивостта - липсата на ефект, засяга всички групи антимикробни средства, използвани при бактериални инфекции, при вирусни и при микотични инфекции. Индиферентност е друго понятие, което показва, че микроорганизмите не се повлияват от каквато и да е приложена доза на медикаментите.

 

- На какво се дължи резистентността и задължително ли се развива? Колко често се случва в днешно време даден бактериален вид да е резистентен към всички антибиотици?

 

Резистентността може да бъде: вродена - микроорганизмът е устойчив на дадено антимикробно средство още при неговото въвеждане в употреба; или придобита - развиваща се в хода на използването му. 

 

Микроорганизмите могат да развият резистентност в резултат на спонтанни мутации, с честота 10-6-10-9, и в резултат могат да се появят отделни нечувствителни на използваното антимикробно средство клетки, като при продължаваща употреба те се намножават и могат да се разпространят сред пациентите в болниците или в обществото. Наличието на плазмиди - малки извънхромозомни ДНК сегменти, носещи гени за резистентност при бактериите увеличава възможността за разпространението им при различни видове бактерии.


Антибиотичната резистентност достига много високи нива през последните години като се появяват т.нар. панрезистентни бактерии – те са резистентни на всички антимикробни средства, приложими в момента. Представители са основно Грам-отрицателни бактерии, например Klebsiella pneumoniae, Pseudomonas aeruginosa, Acinetobacter baumanii. Нашата страна е на първо масто в Европа по резистентни на трета генерация цефалоспорини инвазивни изолати Klebsiella pneumoniae.

 

Проблем представлява също така появата на мултирезистентни изолати Mycobacterium tuberculosis, резистентни Clostridioides difficile, причинители на Clostridioides difficile - асоциирана диария , и това са само малка част от проблемните по отношение на устойчивостта микроорганизми.


Все още случаите на панрезистентни изолати са редки. По-чести са така наречените изключително резистентни - с разширен спектър резистентност - микроорганизми, които са резистентни на почти всички групи антимикробни средства с изключение на един или два препарата най-много.


При много микроорганизми резистентността започва да се развива още след първото им прилагане и с годините употреба се покачва. Неправилната антибиотична употреба, включваща използването на антибиотици за вирусни инфекции, на свръхширокоспектърни антибиотици без необходимост от това, самолечението и продажбата на антимикробни средства без рецепта, Повишените нива се свързват и със селектирането на полирезистентни вътреболнични клонове и впоследствие вътреболничното и междуболничното им разпространение, при неспазване на мерките за контрол на инфекциите.

 

- Смятате ли, че използването на антибиотици в сегашната пандемия ще усложни допълнително антимикробната резистентност?


Да, по време на настоящата COVID пандемия антибиотицити се използват много широко. Масовото предписване на широкоспектърни антибиотици от личните лекари в амбулаторни условия, както и прилагането им в болниците, включително и на комбинации от тях, ще доведе до безпрецедентно нарастване на антибиотичната резистентност. Проблемът е не само за нашата страна, но и за целия свят. Употребата на антибиотици трябва да се прецизира. Хората не бива да купуват и да се запасяват, защото в хода на инфекцията могат да се решат на самолечение.

 

- Какъв е подходът в борбата с резистентните бактерии в момента?


Да се спазват правилата на антибиотичната политика, която включва рестрикция на антибиотичната употреба само по показание, след лабораторно определяне на чувствителността, да се избягва употребата при вирусни инфекции и да се избягва предписването на свръхширокоспектърни антибиотици.


Преди назначаването на антибиотик е необходимо да се направи антибиограма - лабораторно определяне на чувствителността на изолираните микроорганизми. Например при пациент с уроинфекция задължително преди лечение трябва да се определи причинителят на инфекцията и да се изследва чувствителността му. Директното лечение без антибиограма е неправилно.


Разпространението на полирезистентни изолати се намалява още с подобрен контрол на инфекциите: миене на ръцете, добра дезинфекция и стерилизация, бърза идентификация и изолиране на болните и други мерки.

 

- Напоследък се говори много за бактериофагите и потенциалната им роля в борбата с бактерии, неподлежащи на антибиотична терапия...

 

Бактериофагите са вируси, които заразяват бактериите, намножават се и ги лизират при излизането им от клетката. От над 100 години се правят опити да бъдат използвани бактериофаги за терапия на инфекциозни заболявания поради тяхната достъпност, безвредност за човешкото тяло и специфично действие само върху причинителя. Проучванията са почти изоставени с въвеждането на антибиотиците, но през последните 15 години отново се повиши интересът към тях. Това става на фона на все по-малко въведени нови антибиотици, нарастващи нива на антибиотичната резистентност и появата на панрезистентни бактерии. Засега този тип лечение остава само в сферата на научните проучвания, но все пак съобщения за успешно използване на фагова терапия при полирезистентни и панрезистентни бактерии се появяват в литературата. Проблемът при фаговата терапия е да се намерят фаги, лизиращи специфичния инфекциозен агент и да се приложат в мястото на инфекция. Фаговата терапия се проучва и се правят опити за терапия на пациенти в Грузия и Полша от десетилетия, а в последните години във Франция, Израел, Белгия, САЩ и др., като се опитва използването на коктейли от фаги.


В заключение, ефективни мерки за орграничаване на антибиотичната резистентност са провеждане на рационална антибитична политика и стриктно спазване на мерките за контрол на инфекциите.