Глухотата е обявена за световен здравословен проблем от Световната здравна организация в края на миналата година. Стряскащата статистика за България в цифри звучи така:
Хората със средна до пълна глухота са над 400 хиляди души, от тях 40 хиляди са деца. 
От 1000 новородени на година, 1-3 деца се раждат с пълна глухота. Това са средно около 60-70 деца.
2-ма от 3-ма души на възраст нас 65 години имат тежки слухови проблеми. 
Досега са направени над 700 кохлеарни имплантации. Издръжката на един пациент с кохлеарен имплантат е 75% от издръжката на пациент със слухова протеза. 
Днес кохлеарната имплантация в световен мащаб се смята за рутинна процедура. В по-голяма част от случаите се касае за минимално инвазивна практика, за да се имплантира кохлеарния имплантат. Благодарение на тази безболезнена процедура, пациентите се възстановяват бързо. Хирургическата намеса трае около три часа и по-голяма част от пациентите са в състояние да напуснат болницата още същия ден. Специалистите акцентират на важността на последвалата рехабилитация, която е ключова за адаптирането и интегрирането на пациенти в социална среда. 
От март до октомври в България се провеждат серия от събития, посветени на юбилея „20 години кохлеарна имплантация“ в България, които събират водещи медицински специалисти, родители и представители на държавни институции. По този повод в средата на юни, в София пристигна едно от най-големите светила в оториноларингологията – проф. д-р Милан Профант.

 

Проф. д-р Милан Профант е водещ специалист –оториноларинголог на световно ниво, член на световните организации по оториноларингология от 2016 г. и генерален секретар на Международната федерация на УНГ компании. С номинация за престижната награда „Кристалното крило“ за 2016 г. в категорията Медицина и наука – поводът е извършената вътрешно имплантна хирургия с нов тип електрод. 
Понастоящем е главен експерт на Министерството на здравеопазването за оториноларингология, консултант на Общата здравноосигурителна компания и застрахователната компания за взаимно застраховане. Член е на научния съвет на Медицинския факултет в Братислава. 


 

 - Проф. Профант, Вие бяхте в България по покана на компанията, която посвети няколко интересни събития на един голям юбилей – 20 годишнината от първата кохлеарна имплантация в България. Какво си спомняте от лятото на 1999-а?

 

Помня еуфорията, която беше завладяла всички, защото в България се случи онова, което се случи пет години по-рано в Словакия – първата кохлеарна имплантация на пациент – дете. Пазя добри спомени от контактите си с български колеги, разбира се, проф. Иван Ценев, който направи първата кохлеарна имплантация в България. Всички се вълнувахме много от това, което се случи, а да си призная се вълнувам по същия начин и сега, когато виждам какво са постигнали колегите в тази посока. Нека уточня, че добрите резултати са възможни единствено, защото медицината и технологията се движат в една посока, а именно възможността на пациенти да възстановят едно от най-важните сетива и да се интегрират в обществото, така че да водят пълноценен живот. Останах няколко месеца в България като асистент – време, в което постигнахме много като медицински специалисти.

 

 - Когато преди време говорихме с професор Ценев – пионерът в кохлеарната имплантация, той припомни, че преди двадесет години кохлеарната имплантация е била посрещната с недоверие от страна на пациентите и по-специално от съюза на глухите в България, които са поставили под съмнение успеха на тази хирургична нитервенция. Вие усетихте ли нещо от тази съпротива?

 

Не, но това е, защото бях по встрани от тези структури. Истината е, че подобно недоверие имаше навсякъде в началото и това е характерна реакция срещу новостите в медицината. Хората нямат доверие на технически постижения, които не познават, с които се срещат за първи път. Една компанията работи упорито, с години, за постигане на максимално добри резултати в технологично отношение и когато това е съчетано със съвместна работа с най-добрите хирурзи по места – това дава максимално добри резултати. Започва се с ранна диагностика на проблема със слуха, което в Словакия е гарантирано със закон, който задължава всички новородени в страната да преминат през такъв неонатален скрининг. След като се установи и диагностицира проблемът – независимо дали става въпрос за частична или пълна глухота, се пристъпва към решаването му. Най-добре е това да се случи в ранна детска възраст. Моят най-малък пациент е на 5 месеца, а най-възрастният на 82 години. 

 

 - Уточнихте, че това е възможно, когато се работи в екип. Но все пак има ли някой в екипната работа, който е натоварен с най-голяма отговорност и чиято роля е най-важна?

 

Ще отговоря по друг начин на въпроса Ви. Една верига е толкова силна, колкото е силно най-слабото ѝ място. Кохлеарната имплантация дава шанс на пациентите да възстановят слуха си и да са интегрират отново в обществото, а това е безценно – имат възможност за реализация и като хора, и като професионалисти. Първият ни пациент в Словакия, например, бе едно момче, което толкова години по-късно е вече доцент, с изявени роля в обществото и доказала се на световно ниво професионалист. Следя развитието на всеки един от пациентите си и много се радвам, когато след време се срещнем някъде и пред себе си видя човек, който се чувства добре и щастлив да бъде реализиран в обществото, да открива живота с всичките си сетива.

 

 - Как стои въпросът с финансирането на кохлеарната имплантация в Словакия. В България, например, има дълъг списък с чакащи – хора, които са с диагностицирана частична и пълна глухота и нововродени, които се раждат с увреден слух – по статистика около 700 бебета годишно. 

 

В Словакия този въпрос е решен от години със закон, който задължава застрахователните компании да покриват разходите по поставянето на кохлеарен имплантат на пациентите,  които имат нужда от това. Ако е установен проблемът и медицинска колегия е дала становището си, че такава имплантация е необходима, пари винаги се намират. Отново казвам, че това е решение, постигнато на държавно ниво. В този случай е много важно държавата да регулира това, защото здравето и по-нататъшният живот на пациентите са най-важни. 

 

 - Успешното партньорство на медицината и технологиите е от особено значение в един от най-големите, установени от Световната здравна асоциация, проблеми, свързани с глухотата. Какви са новостите в тази посока?

 

Компаниите, които са партньор на нас, лекарите, в решаването на един от най-сериозните проблеми на световното здраве, а именно глухотата, се развиват много бързо и търсят винаги най-адекватните и ориентирани към подобрение качеството на живот на пациентите ни решения. В настоящия момент се търсят възможностите за пълното скриване на имплантите, а това отново е голяма крачка напред. Не бива да се забравя и едно от най-големите постижения в кохлераната имплантация – резултат от многогодишните проучвания и работа на екипи от компанията, които толкова подобриха кохлеарния имплантат, че той сега позволява при нужда пациентът да се подложи на ядреномагнитен резонас, без да е необходимо той да се отстранява. Преди това беше невъзможно, защото магнитно поле, което влияе на импланта, не го позволяваше.