Проф. д-р Анна-Мария Борисова е председател на Българското дружество по ендокринология и един от най-големите специалисти в тази област в България. Бивш министър на здравеопазването в периода 7 април – 29 септември 2010 г., в момента проф. Борисова е началник на Клиниката по ендокринология към УМБАЛ „Софиямед“. Тя беше сред участниците в конференцията „Вдъхновяваща наука и иновации“, която се проведе в началото на месец май в София.

 

- Проф. Борисова, какво показва картината на заболеваемост от ендемична гуша към момента?


 

Към момента 24% от населението на България над 20-годишна възраст има възлеста гуша. Става въпрос за възли от 1 и над 1 сантиметър. В сравнение с миналото, това е определено добър резултат. През 1956 г. акад. Иван Пенчев с екип изучава гушавостта в България. Проучени са около 1 млн. души. Ендемична гушавост се установява при 50% от тях, а други 3%, което прави 6 000 човека, били с кретенизъм. Следва създаването на Национална програма за профилактика, въведена е йодираната сол в България. В резултат към днешна дата е обявено официално, че йоддефицитът в страната ни е преодолян.

 

- И все пак, с възлеста гуша са 24% от населението. На какво се дължи това?

 

Има фактори, върху които не можем да повлияем, например наследствеността. Затова ние, лекарите, никога не пропускаме да попитаме пациента с тиреоидно заболяване, дали в семейството има роднини с такава диагноза, най-вече майката, лелята, сестрата, братовчедките. Важно е да се знае, че заболяването идва най-вече от жените в рода, но макар и рядко се проявява и чрез мъжете. Имала съм пациент със заболяването, който го беше предал и на двете си дъщери. Обичайната схема е майка на дъщеря, по-рядко майка на син и най-рядко баща на дъщеря.

 

- Съществува схващането, че гушавостта е женска болест. Така ли е?

 

Не е така, макар жените да доминират. При диабета обаче е обратно. Мъжете диабетици са много повече от жените. Тази картина не е само у нас, но и в много страни по света. 

 

- Смята се, че стресът е причина както за тиреоидните заболявания, така и за диабета. Така ли е в действителност?

 

Съвременният човек е подложен на няколко неблагоприятни фактора по отношение на щитовидната жлеза. Това са хроничният стрес, инфекциите и йодът. Йодът ни е необходим, но ако е в повече, ще доведе до нарастване на автоимунните тироидни заболявания.

 

 - Какво може да направи съвременният човек, за да не стигне до тях?


На всеки пет години държавата трябва да осигурява скрининг, за да се търси какво е нивото на йодурията – изследва се количеството йод в урината. Рисковите групи в обществото са бременните и децата. Те са огледалото на това, какво е в момента нивото на йода сред населението в страната. 

 

NEWS_MORE_BOX

 

 

- Кога беше проведен последният такъв скрининг?

 

През 2012 година. Следваше да има и през 2017 г., но не се състоя. А не е необходимо да се изследват кой знае колко много хора. Достатъчно е да се изследват рискови популации  - ученици и бременни. 

 

- Каква е ситуацията с диабета – друго сериозно, ендокринно заболяване?

 

Може да се каже, че в света има своеобразна диабетна епидемия. За 15 години броят на диабетиците е нараснал почти трикратно. През 2000 г. те са 151 милиона, а през 2015 г. вече са 415 милиона в световен мащаб. 

За десет години в България също се установява увеличаване на броя на диабетно болните, като годишно той нараства с около 23 000 души. Така, например, през  2006-та  те са били 312 000,  през 2012-та – 427 000, а през  2015-та вече са 519 000. Счита се, че други 150 000 – 170 000 души у нас носят в себе си заболяването, но не са диагностицирани. Диабетът няма никакви прояви в началото и човек не знае, че е болен. Скринингът се провежда в рисковите групи.

 

 - Кои групи са рискови за диабет?


Това са лицата със затлъстяване и наднормено тегло, хипертониците, хората с висок холестерол и тези, които имат в рода диабетици първа степен. Когато човек прехвърли 45-годишна възраст, трябва да следи кръвната си захар. 

 

- С какво се обяснява епидемията от диабет в световен мащаб?

 

Със затлъстяването. Имаме епидемия именно от затлъстяване, а то води до нарастване на диабета. Това е една от причините Международната диабетна федерация и Кралската диабетна асоциация да пропагандират, да изискват, да налагат в своите препоръки да се изследват жени, на които току що им е съобщено, че са бременни.  Факт е, че в съвременното общество жените забременяват на все по-късна възраст. С напредването на годините обаче, рискът от развитието на захарен диабет нараства. Оказва се, че у нас около 26%  от хората между 20- и 44-годишна възраст имат затлъстяване, а това е периодът за настъпване на бременност. Те са изложени на риск за диабет, но не знаят. Ето защо е важно да се направи предварително изследване, което да покаже дали има риск от развитие на диабет. Ако това не се случи и се окаже, че бременната е вече с диабет, може да се стигне до аборт, до спонтанно раждане или детето да има малформации. Когато се знае за наличието на диабета, лекарите взимат мерки и тези рискове се избягват. В 24 и 28 седмица се прави второ изследване за поносимост към глюкоза за търсене на специфичния за бременността диабет, наричан още гестационен диабет. То се прави само на тези, на които при първото изследване не е доказано наличието на захарен диабет.

Тази година каузата на нас, ендокринолозите, е „Бременност и ендокринни заболявания“. Важно е да се отбележи, че 60% от хипотироидзма в България не е диагностициран. Това означава, че една току-що забременяла жена може да е засегната, но да не знае, защото в началото той няма проявления. Когато ги има, става въпрос за много тежки случаи. 
    
- Защо е важно да се изследват тиреоидните хормони по време на бременността?

 

Защото в първия триместър на бременността те са необходими за изграждането на мозъка на плода. От това зависи нивото на интелигентност на този бъдещ индивид. 

 

- Медицината и фармацията се развиват с бързи темпове, но заболяванията остават. Върху какво трябва да се акцентира приоритетно, според Вас, за да се подобри здравословното състояние на хората?

 

Хронично болните имат нужда от обучение. Без промяна на поведението, дори златни хапчета не биха помогнали. Пациентът трябва сам да полага грижи за себе си и да проумее, че ние лекарите само го съветваме. Ако той ни има доверие и следва съветите ни, ще се лекува и ще има успех. 

 

- Какво бихте искали да видите след 30 години, като достижения на медицинската и фармацевтичната наука?

 

Когато започвах лекарската си практика, не съм си и помисляла какви постижения ще достигнат фармацията и медицината. Не знам какво точно ще се случи след три десетилетия, но знам, че ще е страхотно, защото ще се създадат възможности за предотвратяване развитието на редица заболявания, както и на успешното им лечение. 

 

Като част от дългосрочната си стратегия и честване на 350 години от създаването си по цял свят, Мерк България подкрепи мултидисциплинарната конференция „Вдъхновяваща наука и иновации“, която се проведе в София на 03 май 2018 г. Там бяха обсъдени забележителните научни открития и постижения свързани с човешкото здраве, както и какво предстои да се случи в областта на медицината и науката през следващите години. Участие взеха лекари, учени, социални предприемачи и представители на различни институции. Организатор на събитието беше фондация “В помощ на здравето” и асоциация „Грижа за пациента“.