Някои тумори не реагират на имунната система и цитотоксичните клетки, които естествено участват в защитата на организма.

 

В скорошно проучване, тези така наречени „студени“ тумори са лекувани с имунотерапия и инактивирана протозоа в лабораторен модел.


 

Резултатите показват регресия на туморите след лечение и подобрена степен на преживяемост при третираните лабораторни модели.

 

Раковите клетки претърпяват дълбоки генетични промени и по-специално, когато болестта прогресира, те спират да експресират на повърхността си антигените, които предизвикват имунния отговор.

 

Това им позволява да избягат от системата за наблюдение и унищожаване от цитотоксичните клетки. Нещо повече, за някои те могат да експресират трансмембранни протеини, което им позволява да избягат от цитотоксичните Т-лимфоцити, като индуцират тяхното инхибиране.

 

Поява на нов терапевтичен път по отношение на лечението на рака и революция в имунотерапията през последните десет години.

 

За разлика от химиотерапията или лъчетерапията, този нов терапевтичен подход не атакува директно раковата клетка, но помага на имунната система да разпознава и унищожава туморните клетки.

 

В тази област на действие, някои използвани инструменти, като моноклонални антитела, като например анти-PDL1, също имат предимството да се насочват специфично към туморните клетки чрез блокиране на експресията на протеини, които им позволяват да избягат от имунната цитотоксичност.

 

Дълготрайните терапевтични ефекти също бяха демонстрирани наскоро с използването на тази имунотерапия върху солидни тумори в случаи на напреднал рак.

 

Toxoplasma gondii: "полезен" паразит

Тъй като има тумори, които не реагират на имунотерапия -  така наречените студени тумори, група изследователи от университетите в Нотингам, Великобритания и в Нингбо и Шанси, в Китай, стигнаха до идеята за използване на неактивни патогени като Toxoplasma gondii за модулиране на имунния отговор при студени тумори.

 

Идеята е по този начин да се увеличи терапевтичният ефект на моноклоналните антитела, блокиращи изходните протеини на раковите клетки.

 

Toxoplasma gondii: това е вътреклетъчен протозоен паразит, който заразява топлокръвни животни, включително хора. Присъства по целия свят, счита се, че една трета от световното население е носител.

 

Обикновено не причинява никакви симптоми, въпреки че е известно, че е опасно за ХИВ-отрицателни бременни жени, поради повишен риск от фетални аномалии или за хора с имуносупресия, тъй като води до церебрална токсоплазмоза.

 

Той може, когато е инактивиран, да повиши имуногенността на туморната микросреда и да обърне свързаната с тумора имунна супресия.

 

Имунотерапия и паразит: комбинация, позволяваща регресия на туморите

В това проучване, върху лабораторен модел на рак, включващ меланом, белодробен карцином и аденокарцином на дебелото черво, изследователите комбинират интратуморното приложение на авирулентен мутирал щам на Toxoplasma gondii и анти-PDL1 имунотерапия, която действа на нивото на връзката между имунните клетки - Т-лимфоцитите и протеините на повърхността на раковите клетки.

 

Резултатите показват регресия на размера на тумора при различните изследвани видове рак, при условие, че мястото на инжектиране е в туморната микросреда.

 

Тази регресия е свързана с повишена инфилтрация на възпалителни клетки с основна роля на Т-лимфоцитите CD8 и NK - клетките, наричани естествени убийци, и подобряване на степента на оцеляване на лабораторните модели.

 

Използването на имунотерапии, които блокират имунните контролни точки, развити от определени тумори, предлага нови перспективи в лечението на рак.

 

Въпреки това, ефикасността на такова лечение е ограничена до малка част от пациентите. Това проучване, комбинирайки лечението с инжектиране на мутирала Toxoplasma gondii в тумори, изследва нови пътища в търсенето на противоракова терапия.

 

Източници:

www.futura-sciences.com