Преекспозиционната профилактика представлява предварителен прием на медикаменти или препарати (например ваксини), които позволяват защита от евентуална среща с инфекциозен причинител. Срещу вирусът на СПИН към момента се използват таблетки, които се вземат най-често еднократно дневно. Обикновено профилактиката се започва 3-4 седмици преди евентуален контакт.


Ако се приема всеки ден, по едно и също време, преекспозиционната профилактика се оказва много по-ефикасна в сравнение с презервативите, които често се късат, изхлузват, поставят наобратно, но най-вече, които почти никога не се използват по време на орален секс.


Важно е да се отбележи, че медикаментите от този клас не предпазват от останалите сексуално предавани инфекции.
Медикаментите се отпускат по лекарско предписание и лечението трябва да бъде започнато от лекар с опит в лечението на ХИВ инфекции. Най-често използваната комбинация е от две активни съставки — емтрицитабин и тенофовир-дизопроксил, които намаляват количеството на ХИВ в кръвта и го поддържа в ниски граници. Превантивното вземане на препарата според проучванията понижава риска от заразяване, но опасенията на учените са, че това може да окуражи рисковото сексуално поведение.



По отношение на преекспозиционната профилактика проучванията показват, че ако дадено лице е изложено на риск от заразяване с вируса се спира размножаването и разпространението на вируса извън мястото на инфекцията.


Около две трети от пациентите достигат и поддържат вирусното натоварване под 50 копия/мл кръв след 48 седмици. Но нивото на защита зависи от това дали хората се придържат към препоръчителния дозов режим.


Изследванията са установили, че прилагането на горепосочените активни съставки може да предпази между 45-70% от заразяване с ХИВ, което означава, че не трябва да се разчита единствено на тяхното действие като предпазно средство, а трябва да се комбинира с други предпазни мерки.


Тестовете за ХИВ за домашно ползване са вече одобрени от щатската Агенция за храните и лекарствата.  Специфичното при тези тестове е, че се правят със слюнка и могат лесно да бъдат отчетени от човек без медицински познания (съдържат упътване).


Трябва да се подчертае обаче, че оралният тест за ХИВ е ориентировъчен, а не окончателен и се изисква, за да бъде потвърден положителен резултат,  да се направи втори кръвен тест в лабораторни условия.