Трансплантацията на хемопоетични стволови клетки – било тя автоложна или алогенна, е невероятен пробив в лечението на множество смъртоносни хематологични заболявания. Макар и да дава шанс за втори живот на много пациенти, процедурата все още е свързана със сериозни рискове. Попадайки по „пътеката“ на алогенната трансплантация, никой разумен лекар не може да гарантира, че пациентът ще излезе от нея. Все пак за голяма част от болните тя е и последен шанс за спасение.

 

Всяка техника за лечение е несъвършена и науката непрекъснато търси начини за усъвършенстване. Кръвта от пъпна връв е един значим напредък в това отношение. Медицината не е наука на „розовите очила“ и подхожда внимателно към всички възможни рискове и усложнения. В този ред на мисли, кръвта от пъпна връв като източник на хемопоетични стволови клетки не е панацея, но въпреки това има някои значими предимства.


 

Възможни предимства на кръвта от пъпна връв като източник на хемопоетични стволови клетки

За някои пациенти трансплантацията на стволови клетки от пъпна връв би могло да е по-благоприятно в сравнение с такива от периферна кръв или костен мозък. Ето някои от причините за това:

  • Достъпност

Кръвта от пъпна връв се съхранява в определени банки, като е предварително селекционирана, типизирана, замразена и готова за употреба веднага щом се потвърди, че е съвместима. За разлика от това, търсенето на донор е значимо по-продължително като време. Първо трябва да се намери похдодящ такъв, след това да се провери дали има съвместимост с реципиента – процеси необходими и при употреба на кръв от пъпна връв. След това обаче при донор е необходимо той да бъде подготвен с растежни фактори, в момента да не боледува, да има възможност за извършване на процедурата и т.н. Този процес отнема седмици, а понякога дори и месеци.

  • Съвместимост на антигените от главния комплекс за тъканна съвместимост (ГКТС или HLA – антигени)

За трансплантите с произход от плацента се изисква HLA съвместимост не чак толкова строга, колкото за тези, които произхождат от костен мозък или периферна кръв.

 

Успехът на трансплантацията на хемопоетичните стволови клетки зависи в огромна степен от съвместимостта по HLA системата между реципиента и донора. Хората са носители на огромно разнообразие от протеини, наречени HLA по повърхността на техните клетки. Това има значение за алогенните трансплантации. Колкото по-висока е съвместимостта по тази система, толкова по-големи са шансовете тялото на пациента да приеме клетките на донора. Причината за това е, че ако съвместимостта между тъканите на двамата не е достатъчно голяма, имунната система на реципиента може да разпознае внесените клетки като чужди и да ги атакува като чуждо тяло.

 

При трансплантациите на стволови клетки от кръв от пъпна връв също се цели възможно най-голяма съвместимост разбира се, но някои клинични проучвания разкриват че тя не е в такава степен важна, колкото при източник костен мозък или периферна кръв. В този ред на мисли, отчасти несъвместимите хемопоетични стволови клетки от пъпна връв, могат да бъдат шанс за пациенти, за които не се намира напълно съвместим донор.

  • Болест на транспалнтанта срещу приемателя (GVHD – graft versus host disease)

Състоянието е сериозно усложнение и евентуално смъртоносно последствие от алогенната трансплантация. При него имунните клетки на дарителя атакуват тъканите на реципиента.

 

Проучвания са открили, че след трансплантация на хемопоетични стволови клетки от плацента случаите на това заболяване са по-малко, а когато все пак се случи, усложненията са обикновено по-малко тежки от тези при трансплантация на стволови клетки от костен мозък или периферна кръв.

  • Предаване на инфекциозни заболявания

Трансплантацията понякога е свързана с трансмисия на инфекциозни агенти – особено вируси, например CMV и EBV. Макар и неизбежни, тези инфекции носят риск за пациента след трансплантация, както и могат да опорочат заселването на клетките и възстановяването на хемопоезата. Трансплантантите, произлизащи от кръв от пъпна връв, носят по-малък риск от такива инфекции.