Болката в гърдите е чест симптом на сърдечносъдово заболяване и е едно от най-често срещаните диагностични предизвикателства, с които се сблъскват практикуващите клиницисти. Сърдечносъдовите заболявания остават водеща причина за заболеваемост и смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината. Коронарната артериална болест е важна подгрупа от сърдечносъдови заболявания, която изисква навременна и точна диагноза.


Пациентите могат да бъдат класифицирани с ниска, междинна или висока вероятност за исхемична болест на сърцето преди коронарографията въз основа на представянето на симптомите, анамнезата, резултатите от физикалните изследвания, промените в електрокардиограмата и стойностите на сърдечните ензими в кръвта.

 


След като е изключен остър коронарен синдром, клиницистът има изобилие от диагностични възможности, от които да избира, когато цели да определи наличието на исхемична болест на сърцето и количествено да определи степента му при пациентите в риск.


Компютърно-томографската коронарография представлява минимално инвазивен метод на изследване, чрез който се изобразяват и оглеждат коронарните артерии (артериите, които снабдяват сърцето с кръв). Това изследване може да се използва при пациенти с междинен риск от исхемична болест на сърцето, за да се осигури бързо поставяне на диагноза и даване на оценка.


Докато традиционната инвазивна коронарография остава златен стандарт при диагностицирането на коронарна болест, компютърно-томографската (КТ) коронарография все повече се налага като неинвазивна алтернатива. КТ коронарография избягва рисковете, свързани с инвазивната процедура – при нея не се използва съдов катетър за достигане до сърцето и не е нужно време за възстановяване след изследването, също така доставя по-бърз и по-ефективен начин за оценка на пациентите с междинен риск от коронарната артериална болест.


Епикардиалните (повърхностните) коронарни артерии са подвижни структури, които обикновено са с отвор 1 милиметър в диаметър. Поради това КТ коронарография изисква както добра пространствена, така и добра времева резолюция (разделителна способност), за да се визуализира адекватно структурата на вътрешността на съда. Пространствената разделителна способност се отнася до най-малкото разстояние, при което две точки могат да бъдат разграничени. Времевата разделителна способност се отнася до това колко бързо могат да се получат изображения на движеща се структура.