След като пробиотиците добиха широка популярност и медийно покритие, напоследък стана модерно да се говори и за пребиотици.

 

Какво са пребиотиците и имат ли те нещо общо с добре познатите пробиотици?


 

Тъй като сред медицинските специалисти не съществува консенсус за единна дефиниция на понятието, можем да дефинираме пребиотиците като несмилаеми съставки в храната, които стимулират растежа и развитието на полезните обитатели на стомашно-чревния тракт. В този смисъл, пребиотиците подпомагат дейността на пробиотиците и оказват полезен за здравето на човека ефект.

 

Към горното определение, различни автори правят редица уточнения, уговорки и допълнения, в съответствие с които различни вещества попадат в групата на пребиотиците.

 

Понятието се отнася предимно за различните въглехидрати в храната, които имат различна структурна сложност. Поради това, все по-често се говори за късоверижни, дълговерижни и пълноспектърни пребиотици. Късоверижните включват бързо ферментиращи въглехидрати, които се усвояват предимно от бактериите в дясната страна на дебелото черво и осигуряват хранителни вещества най-вече за тази част от микрофлората. Впрочем, последното понятие не е много правилно от терминологична гледна точка, тъй като частицата флора се отнася само до растителни организми, a бактериите, разбира се, не са такива.

 

Дълговерижните пребиотици ферментират по-бавно, поради което достигат лявата страна на дебелото черво, където се усвояват. Пълноспектърните, от своя страна, са хранителен източник за бактериите по цялата дължина на дебелото черво.

 

Пребиотиците осигуряват хранителни вещества и стимулират растежа на бифидобактериите и млечнокиселите бактерии, които се конкурират с чревните патогени и не им позволяват да се развият в голям брой.

 

Освен това, изследвания са показали наличието на редица други благоприятни за здравето ефекти. Към тях се отнасят подобряване на минералната абсорбция, най-вече калциевата, усилване на ефективността на имунната система, нормализиране на чревното рН, понижаване на риска от рак и възпалителни заболявания на червата. Тези здравни ефекти са свързвани с увеличената продукция на късоверижни мастни киселини – индикатор за усиленото развитие на полезните бифидо- и лактобактерии. Необходими са още клинични проучвания в тази насока, за да се установи със сигурност дали именно това е механизмът на действие на тези вещества.

 

Тъй като пребиотиците по химична структура спадат към групата на въглехидратите, храните, богати на въглехидрати са основен източник на пребиотици. Това са най-вече влакнин съдържащите храни като овеса, ечемика, както и цихорията, соята и артишока.

NEWS_MORE_BOX

 

Важно е да подчертаем, че не е правилно една или друга храна да бъде наричана пребиотик, само защото съдържа пребиотици в едни или други количества. Понятието се отнася за конкретната съставка, не за храната като цяло.

 

Във фармацевтичната индустрия става все по-популярно включването на пребиотици в състава на хранителни добавки. Конкретни примери за такива пребиотици са различните фруктоолигозахариди, ксилоолигозахариди, галактоолигозахариди и полидекстрози.

 

Също така, добива популярност и наблягането на някои пребиотик съдържащи храни, с цел увеличаване на приема на пребиотици. Такива са например бананите и бадемите. Тук е моментът да изтъкнем, че освен на пребиотици, те са богати и на калории, поради което приемът им винаги трябва да бъде балансиран и умерен. Също така, понеже пребиотиците могат да ферментират в крайните отдели на дебелото черво, свръхприемът им може да доведе до подуване и флатуленция.

 

Прочутата мисъл на Парацелз гласи: dosis sola facit venenumединствено дозата прави отровата, т.е. всяко вещество, приемано в прекалено големи количества, може да навреди. Пребиотиците не са изключение!