Вирусите са причинители на различни заболявания – от обикновена настинка до ебола и СПИН. Нови изследвания показват, че те може да са играли значителна роля в оформянето на еволюцията на съвременния човек.

 

Грипните епидемии всяка година, епидемията от зика-вируса, дори баналната хрема са все заболявания, които се дължат на вируси. Знаем, че ни разболяват, но може би ще се изненадате, ако разберете, че в продължение на милиони години сме се научили да съжителстваме с тези "нашественици".


 

Щом вирусът зарази клетката той се вгражда в нейната ДНК и копира собствените си гени, така че клетката започва да произвежда вирусни протеини. Някои от тези чужди гени могат да останат вплетени в ДНК на гостоприемника.

 

А ако такова събитие настъпи в ембрионалните клетки, които произвеждат яйцеклетки и сперматозоиди, вирусът ще се предава с поколенията и накрая ще стане постоянна част от генома на организма. 

 

Приблизително половината от човешкия геном се състои от милиони ДНК секвенции (части), които могат да бъдат проследени до отдавна мъртви вируси. Някои учени смятат, че става дума дори за 80 % от генома ни.

 

Преди около 15 години американски учени открили човешки ген, активен единствено в плацентата. Нарекли го синцитин. Той създава молекула, спояваща клетките на плацентата заедно като се образува специална тъкан. Любопитно е, че този ген много прилича на ген от ретровирус.

 

Открити са подобни синцитови гени при мишки и кучета, но те са произлезли от други вируси. Ясно е, че тези бозайници са се заразили с определени вируси преди милиони години. С времето вирусите са били „обуздани“ и са започнали да играят ключова роля в растежа на плацентата превръщайки се в постоянен елемент от генома.

 

През 2016 г. учени от университета в Юта открили, че ендогенен вирус в човешкия геном, който произлиза оригинално от вирус, заразявал прародителите ни преди около 45-60 млн. години включва ген, който предупреждава тялото, че страда от вирусна инфекция.

 

След това този ген принуждава засегнатите клетки да се самоунищожат, за да не позволят разпространяването на инфекцията. Тези древни вируси са станали „двойни агенти“ и помагат на организма ни да се справи с други вируси, които го атакуват. 2371