В първата част на материала бяха разгледани причините за повишено количество на еритроцити в урината. Но в състава на уринния седимент влизат още бели кръвни клетки (левкоцити), плоски епителни клетки, кристали, хиалинни цилиндри и други. Уринният седимент може да бъде определян и като „ексфолиативна биопсична проба”, която се отделя по естествен начин от пикочните пътища, но при промяна в количеството на съдържащите се клетки се насочва диагностичното мислене към съответната причина за наличните изменения.


Наличието на повишено количество на левкоцити в урината се нарича левкоциурия. Тя е налице при увеличение на броя на левкоцитите в урината над 7-10 на едно зрително поле. Използват се различни тестове – метод на Addis, Stanfield Webb, при които нормата за брой левкоцити се различава. За откриване на скрита левкоцитурия се използват някои провокационни тестове, например обременяването с преднизон. Чрез тези тестове се намалява рискът за получаване на фалшиво положителни резултати от възпалителни процеси.


Повишеният брой на левкоцитите в урината има важно диагностично значение. Насочва за наличието на бактериална инфекция – в бъбреците или пикочните пътища. В някои случаи левкоцитурията е признак и на туморно образувание. В немалко от случаите степента на левкоцитурия съответства на активността на болестния процес.



Често увеличеното количество на левкоцити се съчетава и с повишеното количество на еритроцити, бактерии, лекостепенна протеинурия (наличие на повишено количество белтък в урината) и други.


Допълнителна диагностична информация дава диференцираното отчитане на левкоцитурията – уточняване на вида на белите кръвни клетки, които се откриват.


Откриването на неутрофилни левкоцити – над 2000 в 1мл урина е обичайна находка при калкулозен пиелонефрит. Лимфоцити нормално не се откриват в уринния седимент. Появяват се при пациенти с активен гломерулонефрит, както и реакция на отхвърляне на бъбречен трансплантат.


Еозинофилни левкоцити в урината са специфичен и чувствителен маркер за лекарствено-индуцирани увреждания на бъбрека.


Цилиндрите са единствените съставки на уринния седимент, чието наличие говори винаги за увреждане на бъбречния паренхим, особено ако се откриват в голямо количество.


Цилиндрурията има относително висока диагностична стойност, но се открива рядко. Като причина се посочва бързото им разрушаване, особено в алкална и престояла урина.


Откриването на белтък в урината има физиологични граници между 0,150 и 0,300 грама за 24 часа, в зависимост от метода, който се използва. Има случаи, в които е възможно тази стойност да бъде завишена, без да са налице болестни промени – ако изследваният прекарва дълго време в изправена позиция или предишния ден е извършвал тежка физическа работа.


Увеличено количество на белтък в урината може да се установи при редица заболявания – инфекции, интоксикация с медикаменти, тежки метали, радиационно въздействие, някои сърдечно-съдови и хематологични заболявания.


В лабораторната практика се изследва не само количеството на белтъка в урината, но и се дава информация за вида на белтъците. Като нискостепенна протеинурия се посочват стойности под 1,0-1,5 гр/24 ч, средностепенна – между 1,5 и 3,5 г/24 ч, а като високостепенна – над 3,5 г/24 ч.


Според мястото на засягане на орган от отделителната система протеинурията се дели на гломерулна, тубулна, секреторна, пре- и постренална и смесена.


Протеинурия има още при тромбоза на бъбречните вени, при продължителна артериална хипертония, сърдечна декомпенсация с последващ застой и други.