Изследователи установиха връзка между повишените нива на еозинофили в кръвта и по-тежката дихателна симптоматика при муковисцидоза.

 

Муковисцидозата, наричана още цистична фиброза, е сериозно генетично нарушение, което засяга множество системи от органи. Най-често се наблюдават хронични респираторни инфекции, панкреатична ензимна недостатъчност и свързани с оплакванията усложнения при нелекуваните пациенти.


 

Заболяването се проявява и диагностицира на възраст между 6-8 месеца. Симптоматиката при всеки един пациент може да варира, като много често зависи и от възрастта на засегнатото дете.

 

Въпреки това най-често обхванатия от нарушението орган са белите дробове. Те са увредени при 90% от пациентите, които преживяват неонаталния период. Най-тежките усложнения, срещани при муковисцидоза, се дължат именно на засягането на дихателната система.

 

Проучване, в което са включени 109 души, страдащи от цистична фиброза, на възраст на и над 19 години, установява, че болните пациенти с повишен брой еозинофили в кръвта имат по-тежко изразена респираторна симптоматика в сравнение с тези с понижен брой на същите кръвни клетки.

 

Известно е, че повишеният брой на еозинофилите в кръвта е свързан с по-лоша прогноза при пациенти, страдащи от астма и хронична обструктивна белодробна болест. От друга страна, връзката на тези клетки с цистичната фиброза не беше добре позната.

 

В проведеното изследване, участниците са групирани спрямо нивата на своите кръвни клетки. Първата група пациенти включва тези с високи нива на еозинофили в кръвта (≥ 300 cells/μL), докато другата са тези с ниски такива (< 300 cells/μL).

 

При 15,6% от тях нивата са завишени, докато при останалите 84,4% еозинофилите са по-малко.

 

След направен анализ на различните странични фактори като възраст, пол, индекс на телесната маса (BMI), форсиран експираторен обем (FEV), симптомите на заболяването и неговата лабораторна изява, специалистите установяват, че пациентите с по-високи нива на еозинофили в кръвта имат по-силно изразена респиратовна симптоматика.

 

Въпреки това разликата между двете групи не е голяма, дори при цялостното влошаване на белодробната функция резултатите при различните пациенти са много сходни.

 

Ретроспективното проучване е публикувано в Journal of Cystic Fibrosis.

 

Референции:

www.medscape.com

https://www.cysticfibrosisjournal.com/article/S1569-1993(22)00086-8/fulltext