Нови данни сочат, че ролята на близките и семейството на възрастните пациенти е ключова в предотвратяването на постоперативния делириум (postoperative delirium POD).

 

Делириумът представлява преходно и обикновено обратимо състояние, причинено от промени в съзнанието, което клинично се изявява в широк спектър нервно-психични прояви - от леко замъглено съзнание до илюзии, халюцинации, дезориентация, тремор и двигателни смущения. Най-често се проявява при възрастни пациенти, след операция с обща анестезия, може и да е проява на алкохолна абстиненция. Синдромът често се бърка с деменция, депресия, психоза, мания и други. 


 

Според нивото на психомоторна възбуда делириумът бива: хиперактивен, хипоактивен или смесен. Първият вид се среща при алкохолна абстиненция, интоксикация с амфетамини, LSD и т.н. Свързан е с възбуда и буйстване. Хипоактивният делириум се среща по-често при възрастни пациенти след операция, при хепатална енцефалопатия, хиперкапния и др. Проявява се с летаргия, апатия, замаяност, забавена моторика. При смесения нивата на възбуда бързо флуктуират.

 

Механизмът на възникване на делириума все още не е добре изучен. Най-добре приетата хипотеза е за обратими нарушения, настъпили в мозъчния оксидативен метаболизъм, както и за аномалии, засягащи невротрансмисията в мозъка. Смята се, че основният невротрансмитер, който има отношение към появата на делириум е ацетилхолинът.

 

Медикаментите, които се използват като мускулни релаксанти по време на хирургична интервенция, могат да доведат до делириум при пациенти, при които вече има смущения в трансмисията на ацетилхолина - например пациенти с болест на Алцхаймер.

 

Другият невротрансмитер с важна роля е допаминът, чиято активност по време на делириум е повишена. Ето защо на пациентите в делир се прилагат антипсихотици като халоперидол.

 

Други медиатори, които имат отношение към появата на синдрома са - серотонин, гама-аминомаслена киселина, кортизол и бета-ендорфини.

 

Роля в настъпването на делириума може да имат възпалението (отделяне на цитокини при исхемия или травма на главата), специфичният отговор на стреса, както и някои структурни аномалии и нарушаването на кръвно-мозъчната бариера.

 

Въпреки че е обратимо състояние, делириумът е обвързан с високи нива на смъртност или последваща деменция, ако не е лекуван своевременно.

 

Изследователи, които проучват постоперативния делириум при възрастни пациенти (POD) експериментират, като допускат близките на пациенти (средна възраст на пациентите в проучването 74,7 години) да полагат грижи за тях в болницата. Експериментът показва някой смайващи резултати. 

 

Пациентите, чиито близки били при тях и замествали сестрите и доброволците, много по-рядко изпадали в състояние на делириум след операция.

 

Проучването е проведено от Yan-Yan Wang и колеги от департамента по гериатрия в West China Hospital, университета в Съчуан, Китай и е публикуван онлайн през октомври в JAMA Internal Medicine.

 

POD се среща при 15 до 50% от пациентите. Научният екип е на мнение, че над 30% от случаите на делириум могат да се предотвратят.

 

Смята се, че присъствието на членове на семейството в болницата кара пациентите да се чувстват по-сигурно и комфортно и да не губят чувството за ориентация, както и намалява чувството на изолация.

 

Библиография:

  1. American Psychiatric Association. Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders, Fifth Edition. 5th ed. Washington, DC: American Psychiatric Association; 2013.

  2. Kalabalik J, Brunetti L, El-Srougy R. Intensive care unit delirium: a review of the literature. J Pharm Pract. 2014 Apr. 27 (2):195-207. 

  3. Maldonado JR. Neuropathogenesis of delirium: review of current etiologic theories and common pathways. Am J Geriatr Psychiatry. 2013 Dec. 21 (12):1190-222. 

  4. Wang Y, Yue J, Xie D, et al. Effect of the Tailored, Family-Involved Hospital Elder Life Program on Postoperative Delirium and Function in Older Adults: A Randomized Clinical Trial. JAMA Intern Med. Published online October 21, 2019. doi:10.1001/jamainternmed.2019.4446