Содата е разговорното наименование на натриевия хидрогенкарбонат, чието основно фармакологично приложение е като антиацид. Взаимодейства със солната киселина в стомаха като я неутрализира с продукцията на натриев хлорид и въглеродна киселина, която от своя страна е нестабилна и се разпада с въглероден диоксид (газ) и вода. Затова и кратко след прием на сода се наблюдава обилна еруктация (оригване).

 

1.  Приложението на содата като антиацид е всъщност най-важното. Тя е изключително подходящо средство за облекчаване на остри пристъпи на гастро-езофагеална рефлуксна болест, гастрит, язва, езофагит и др., но е изключително неподходяща за периоди, продължаващи повече от две седмици.


 

Препоръчителната доза е половин чаена лъжичка, разтворена в около 120 мл вода, като приемът ѝ може да се повтаря през 2-3 часа. Максималната препоръчителна дневна доза за възрастни е 3 чаени лъжички и половина, а за лица над 60-годишна възраст – една и половина, тъй като при тях се наблюдава редукция в секрецията на стомашен сок с до 80%. 

 

Препоръчително е да не се приема изведнъж, поради вероятността от метеоризъм, колики, диария. 

 

Често след прием на сода се наблюдава т.нар. „рибаунс” ефект, при който има влошаване на първоначалната симптоматика и увеличаване стомашната секреция. 

 

Такъв ефект се наблюдава и при инхибиторите на протонната помпа, затова е добре да се приемат само, когато е наложително, а вместо това да се предприеме промяна в начина на живот. При продължителния им прием и високи дози може да се стигне до хипокалиемия, хипохлоремия, хипернатриемия, сърдечна недостатъчност, бъбречна недостатъчност, оточни крайници и др.

 

2. На второ място по значение, е комбинирането на сода с определени лекарства – тя увеличава скоростта на екскреция на киселинни лекарства като аспирин, ибупрофен, антибиотици, фуроземид, варфарин, барбитурати и много др. Това може да бъде желан ефект при интоксикации със съответните лекарства и първа мярка на спешна помощ, но може да бъде и нежелан ефект – ако например приемате антибиотик, поради бактериална инфекция и едновременно с това приемете сода. Затова, ако не знаете киселинно-основния характер на дадено лекарство, добре е да не приемате сода 2-3 часа след него. На това взаимодействие на содата се базира и така популярното в интернет твърдение, че содата лекува рак.Това, разбира се, не е така, но е установено, че подпомага химиотерапията в някои случаи – в други обаче лекарството става по-токсично.

 

3. На трето място, содата може да се ползва при различни бактериални инфекции при липса на медикаментозна алтернатива или в съчетание с такава. Например при бактериален фарингит (възпаление на гърлото) гаргарата със сода е особено полезна и унищожава бактериите поради две причини. Първо създава неблагоприятна базична среда за развитието им. И второ създава условия за плазмолиза на бактериите: когато направим гаргара със сода, концентрацията й в средата е по-висока, отколкото вътреклетъчно. Това води до плазмолиза – осмотично медииран преход на вода в посока от клетката към средата, при което бактериалните клетки се „изсушават”. Същото обаче се случва и с нормалните клетки на лигавицата. Затова не бива да се прекалява.

 

Точно това непряко противобактериално действие на содата се ползва и за справяне с неприятната миризма в аксиларната ямка. Изключително непрепоръчително обаче е ползването на сода в интимната област при жени, поради нарушаване естественото pH и флора на влагалището, при което нараства рискът от инфекциозни и възпалителни изменения.

 

4. На четвърто място, содата намира приложение при различни кожни възпаления и ухапвания от насекоми в ограничена повърхност – третирането на големи повърхности може да доведе до атопични реакции.

 

5. На пето място, содата притежава абразивни свойства – това намира приложение за ексфолиране на кожни участъци, както и за избелване на зъбите.

 

Според редица проучвания содата подобрява физическата издръжливост при кратки интензивни натоварвания и се ползва от много спортисти. Това се свързва с понижаване pH на кръвта от отделения лактат при натоварвания.

 

 

В заключение, содата бикарбонат е неспецифично лекарство и намира редица приложения. И все пак централната ѝ роля е в справянето с острите кризи на рефлуксна болест, гастрит и язва.