Често употребявани лекарствени групи като антибиотици, антидепресанти, нестероидни противовъзпалителни средства и др. водят до значителни промени в интестиналния микробиом, показва ново проучване. Изследователите установили, че определени лекарствени средства водели до промени в интестиналния микробиом, които увеличават риска от интестинални инфекциозни процеси, обезитет и други интестинални патологии. Установено било още, че осем различни лекарствени групи повишавали риска от антибиотична резистентност. Проучването е проведено от холандски екип от Университетския медицински център Гронинген и Маастрихт и показва защо определени лекарствени групи имат странични ефекти като покачване на тегло.
Резултатите от проучването са представени на тазгодишния UEG конгрес (United European Gatroenterology Week) в Испания. Екипът изследвал 2000 фекални проби от здрави индивиди и пациенти със синдром на раздразненото дебело черво, както и гастро-интестинални инфламаторни заболявания (Крон, улцерозен колит). Изследователите сравнили интестиналния микробиом на индивиди, които не употребявали лекарства, в сравнение с такива, които употребявали, като сравнили също и пробите при тези индивиди, които употребявали едно лекарство и тези, които били на комбинирана лекарствена терапия.
Установено било, че 18 от 41 популярни лекарствени групи сигнификантно изменяли интестиналния микробиом. Четири от категориите с най-изразен ефект върху микробиома били инхибиторите на протонната помпа (PPI), лаксативни средства, антибиотици и метформин, използван за лечение на втори тип диабет.
Участниците в изследването, които използвали инхибитори на протонната помпа имали по-висок брой бактерии в горния гастро-интестинален тракт и продуцирали повече мастни киселини. При пациентите, използващи Метформин била установена по-висока концентрация на Escherichia coli, която може да причини животозастрашаващи инфекции. При пациентите употребяващи антидепресанти, били установени повишени нива на Eubacterium ramulus, който също може да бъде патогенен. Участниците пък, които използвали нестероидни противовъзпалителни средства имали повишени нива на метаногенни бактерии, които се асоциират с развитието на обезитет и увеличение на индекса на телесната маса.
До момента знаехме, че антибиотиците, нестероидните противовъзпалителни средства и антидепресантите се асоциират с повишен риск от колоректален карцином, колити, гастрити и др., но за първи път тези резултати се асоциират не с фармакодинамиката на медикаментите, а с техния ефект върху интестиналната микробиота. В повечето случаи редуцирането употребата на тези лекарствени средства е невъзможно, но това, което можем да направим, за да избегнем или поне редуцираме риска от гастроинтестинални патологии е протектираната употреба с пробиотици и пребиотици.
Микробиомът представлява съвкупността от всички микроорганизми, които населяват повръхността и кухините на макроорганизма. Изключително важно е поддържането на естествено постоянство в техните популации – нарушението в числеността на отделните бактерийни и гъбични популации може да доведе до превалирането на друг вид, който при такива условия от коменсал да се превърне в патогенен и да причини определено заболяване.
Типичен пример е продължителната, неконтролирана и непротектирана с пробиотици и пребиотици антибиотична употреба, която води до псевдомембранозен колит, поради превалиране на Clostridium difficile. Заболяването се проявява с персистираща дехидратация след антибиотична употреба, която може да доведе до сериозна дехидратация и усложнения.
В наши дни се обособи т.нар. микробиомна теория, подкрепена от множество изследвания, според която редица заболявания са свързани с изменения в микробиотата в определени органни компартменти. Редица изследвания показват връзка между колоректалния карцином, рак на панкреаса, рак на простатата, обезитет, диабет и др. с изменения в локалния микробиом.
