Учени от Imperial College, Лондон, в екип с Тексаския университет, разкриват как точно повлиява бактериите антибиотикът Colestine. Откритието дава нови надежди за разработване на нови препарати и подсилване на ефекта на споменатия антибиотик.

 

Вследствие на развилата се антибиотична резистентност при множество бактерии към голяма част от известните антибактериални препарати, colestine бива минимално употребяван, тъй като все още се справя с тежките резистентни инфекции и се пази за по-тежки случаи с бактерии като E. Coli, която може да причини смъртоносен сепсис, Pseudomonas Aeruginosa и Acinetobacter Baumannii, отговорни за някои от най-тежките вътреболнични инфекции.


 

Въпреки откритието му преди повече от 70 години, доскоро не беше изяснен целият механизъм, по който антибиотикът убива бактериите. Различните препарати атакуват различни части от микроорганизмите и конкретният антибиотик атакува техните обвивки.

 

Повечето бактерии притежават две обвивки – външна и вътрешна. Знае се, че колестин води до образуване на дупки и в двете обвивки, но досега не беше ясно как се случва това във вътрешната.

 

Знае се, че препаратът се свързва с липополизахардите на външната мембрана, но такива във вътрешната се откриват в много малки концентрации.

 

Оказва се, че въпреки малкото количество липополизахариди във вътрешната обвивка, образуването на пори в нея също се дължи на свързването на веществото с тях.

 

Откритието е направено с помощта на модифицирани бактериални мембрани в лабораторни условия, при които във вътрешната мембрана е увеличено количеството на липополизахаридите в мембраната, с което се увеличава и образуването на пори в нея при прилагане на колистин.

 

Откритието дава начало на следващо проучване, целящо откриването на начин за потенцииране на ефекта. Използваната бактерия е именно P. Aeruginosa, Причиняващ множество различни увреждания на организма, тежки инфекции при болни с муковисцидоза и гореспоменатите вътреболнични инфекции.

 

Експериментален антибиотик, наречен Murepavadin причинява натрупването на повече липополизахариди във вътрешната мембрана на бактериите, което значително увеличава и ефекта на колистин.

 

Все още новият антибиотик не може да бъде използван върху пациенти, но скоро се очаква да започнат клинични проучвания. Ако изследванията доведат до успех, комбинацията от двата антибиотика би била спасение за много хора, особено предвид факта, че засега нови антибиотици не са открити, а резистентността нараства ежедневно.

 

Откритието за ефекта на колистин дава надежда на учените за разработване и на нови антибактериални препарати.

 

Източници:

https://www.sciencedaily.com/releases/2021/05/210504112613.htm

https://elifesciences.org/articles/65836