Съществуват множество причини, които могат да доведат до затруднение в дишането. Този симптом може да се дължи както на белодробно, така и на сърдечно заболяване. Плевралният излив е сред главните патологии на дихателната система, които могат пряко да повлияят върху дихателните движения.


Какво е плевра и какво представлява плевралният излив?

Плеврата е серозна ципа, съставена от два листа - париетален и висцерален, покриващи съответно гръдната кухина отвътре и белия дроб отвън. По този начин се образува плевралната кухина. В нея нормално се съдържат около 10-15 мл течност, улесняваща плъзгането при дихателните движения на белия дроб. За плеврален излив говорим тогава, когато настъпва увеличение на секрецията и намаление на резорбцията на плевралната течност.



Как се диагностицира?

Може да се съди за наличието на плеврален излив още по оплакванията на пациента. Основен симптом е задухът. Той е причинен от натиска, който упражнява течността върху белия дроб. Това пречи на нормалното му разгъване по време на дишане. Друг прогностичен белег е болката в гръдния кош. Тя се появява по време на кашлица и при по-дълбоко вдишване. Разбира се, степента на изразеност на оплакванията зависи от количеството течност, насъбрано в плевралната кухина.


За сигурно установяване на плевралния излив е необходимо да се направят едно или повече образни изследвания:

NEWS_MORE_BOX


Ехография - това изследване използва ултразвук за получаване на образа. Поради тази причина този образен метод е безвреден за пациента. Друго предимство е, че има възможност за мобилност - може да се транспортира до леглото на болния. Основен недостатък е, че не може да се използва за откриване на промени по органи, съдържащи въздух - бял дроб, стомах, черва. Това е така, защото въздухът отразява ултразвуковите вълни и не им позволява да проникнат в дълбочина. От друга страна, без проблем може да се открие дори и минимално количество течност (15-20 мл) в плевралната кухина. За целта е добре пациентът да е в седнало положение, а сондата на ехографа да се постави по задно-страничната повърхност на гръдния кош между ребрата. Заради гравитацията, течността се утаява в ниските части на торакса и може да се установи нивото, до което достига.


Рентгенография - използават се рентгенови лъчи, които имат йонизиращ ефект върху организма. Поради тази причина това изследване се прави по строга преценка на лекуващия лекар. Голямо предимство на този образен метод е възможността да се наблюдават както костите, така и органите и меките тъкани на гръдния кош. На рентгеновата снимка може да се види ясно белодробния и сърдечния рисунък, както и с точност да се определи до какво ниво достига плевралният излив. Основен недостатък е, че, за да се види дали има наличие на излив в плевралната кухина, насъбралата се течност трябва да е минимум 300 мл


Компютърна томография - често този образен метод се прави по повод търсенето на друго заболяване, а плевралният излив е случайна находка. Тъй като по време на изследването пациентът е в легнало положение, течността в плевралната кухина ще се разпредели по най-ниските части на гръдния кош, а именно по гърба.