Терминът персонализирна медицина придобива гражданственост през последните години, но идеята за индивидуализиране на лечението се разпознава добре и в миналото. Още през 20 век Сър Уилям Ослър заключава: „Добрият лекар лекува болестта, великият лекар лекува пациента, който страда от болестта.“
 
Бурното развитие на технологиите направи персонализираната медицина осезаема реалност и даде нова дефиниция на понятието - „точното лекарство, в точната доза, в точното време, за точния пациент". Излизайки от рамките на традиционната медицина, още на ниво диагностика новият подход предоставя информация, която позволява да се прецизира лечението за всеки пациент по такъв начин, че то да отговаря на неговите индивидуални нужди. 
 
 
 
 
Ползите от прилагането на персонализирания подход са ясно измерими1:
 
                                  

Неефективни терапии по групи заболявания2

Концепцията за персонализираната медицина не само обещава повишаване на качеството на здравните грижи, но и претендира за намаляване на общите разходи за здравеопазване чрез ранно откриване, предотвратяване, точна оценка на риска и ефективността от предоставените грижи3.
 
Предварителните анализи показват, че намаляването на разходите ще дойде от редуцирано предписване на неефективни терапии и изключване на често срещания в клиничната практика феномен „проба-грешка“.
 
 

Персонализираната медицина в България

В България са налични почти всички медикаменти за персонализирана терапия, като над 70% от тях са изцяло реимбурсирани от НЗОК. Съпътстващата диагностика не се покрива от НЗОК, но в преобладаващата част от случаите е безплатна за пациентите, тъй разходите се покриват от различни пациентски програми за достъп. Добре структурираната и диалогична Асоциация за персонализирана медицина работи активно с лекарите, индустрията и институциите, като по този начин ежегодно разширява терапевтичната и диагностичната палитра в България. Доброто ресурсно, кадрово и технологично обезпечаване в сектора на персонализираната медицина по нищо не отстъпва на добрите европейски образци, като можем да се гордеем с относително бързото време за изработване на генетична диагностика.
NEWS_MORE_BOX
 
 

Какво още можем да направим за пациентите в България


  • Изработване и приемане на адекватна регулаторна рамка, обезпечаваща правилното провеждане на лечебно-диагностичния процес
  • Повишаване на информираността на работещите в здравната система относно възможностите на персонализираната медицина
  • Събиране и обработване на статистически данни за медико-икономическия ефект от прилагане на персонализираната медицина в България.
  • Регламентиране на активното участие на пациентите в контрола на тяхното здраве
  • Разширяване на обхвата на оценката на здравните технологии при лекарствата за прицелна терапия чрез включване и на оценка на съпътстващата диагностика
  • Въвеждане на електронно здравеопазване, което ще гарантира създаване на надеждни бази данни за персонализираната медицина у нас4.
 
 
 
1. Personalized Medicine Coalition, “PMC Public Opinion Survey,” Jul 2014 (accessed May 2015)
2. Percentage of patients for whom drugs are ineffective. Spear, B.B., Heath-Chiozzi, M., & Huff, J. (2001). Clinical application of pharmacogenetics. TRENDS in Molecular Medicine, 7(5), 201-204.) (Note that lack of efficacy in a given patient may reflect a complex interaction of factors and can also result from inadequate or inappropriate dosing regimens of a drug that would otherwise be effective, as well as lack of adequate patient compliance.)
3. An economic perspective on personalized medicine Sairamesh Jakka andMichael RossbachEmail author The HUGO JournalOfficial Journal of the Human Genome Organisation20137:1 DOI: 10.1186/1877-6566-7-1 ©  Jakka and Rossbach; licensee Springer. 2013  Published: 19 April 2013
4. An economic perspective on personalized medicine Sairamesh Jakka andMichael RossbachEmail author The HUGO JournalOfficial Journal of the Human Genome Organisation20137:1 DOI: 10.1186/1877-6566-7-1 ©  Jakka and Rossbach; licensee Springer. 2013  Published: 19 April 2013
 
 
 
 
За автора:
 
Д-р Иван Вецев завършва висшето си образование в Медицински университет - София. Още като студент започва активно да изгражда своя професинален опит в сферата на здравеопазването. До дипломирането си като лекар в края на 2010 г. д-р Вецев е участвал в разписването и реализацията на редица здравни кампании и проекти, насочени към социалнозначими заболявания и проблеми в здравеопазването, като освен че е заемал различни позиции в неправителствени организации, е работил и за фармацевтични компании.
Към настоящия момент съвместява активна практика като акушер-гинеколог и дейността по длъжността експерт „Достъп до лечение“ (Access officer) в Национална пациентска организация.