Текстът е част от поредицата "Персонализирана медицина" на БАПЕМЕД в Puls.bg
Инфекцията с хепатит С е сериозен и значим здравен проблем днес. По данни на СЗО около 150 милиона души (т.е. 2-2,5% от населението на света( са с хронична HCV инфекция. Разпределението на броя на заболелите лица по региони силно се различава. В Африка и районите на Западния Пасифик броят им е значително по-висок, отколкото в Северна Америка и Европа. Според Европейския Център за превенция и контрол на болестите в Европа 15 милиона (около 2% от възрастните лица) са HCV - позитивни лица. Редица възрастови групи са особено засегнати от инфекцията – на първо място лицата, използващи венозни наркотици, но не по-малък е и рискът за лицата на хемодиализа или за тези, които преди 1991 г. са били реципиенти на кръвни продукти по различни причини. В Европа и САЩ днес HCV-инфекцията е най-често срещаното хронично чернодробно заболяване, което е и отговорно за най-големия брой чернодробни трансплантации. Тази инфекция (заедно с инфекцията с хепатит В) е и най-честата причина за цироза и хепато-целуларен карцином, който специално за Европа статистически се нарежда на 3-то място сред злокачествените новообразувания. Делът на този карцином, в чиято основа лежи HCV-инфекция обаче ще нараства, тъй като срещу хепатит В действа ефективна ваксина, каквато срещу хепатит С все още няма.
Трудно е да се определи броят на новозаразените (новооткритите) HCV инфекции поради няколко причини. Първата от тях е, че само около 25% от случаите с остра HCV инфекция се демонстрират клинично, т.е. повечето остри инфекции протичат безсимптомно. Освен това, времетраенето на инфекцията често няма нищо общо с времето на диагностицирането й. Въпреки това се счита, че броят на новозаразените значително е намален през последните години в сравнение с 80-те години на 20 век, главно поради намаляване на броя на венозните наркомани – резултат от активните анти СПИН кампании, включващи здравно образование и информация, програмите за замяна на игли и спринцовки, както и широкото приложение на опиоид-субституиращите програми. Повторната употреба или неадекватна стерилизация на медицинско оборудване, особено спринцовки и игли в здравните заведения е възможен път за предаване на инфекцията. Специално в Европа случаи на трансмисия на HCV чрез трансфузията на непроверена кръв и кръвни продукти и неадекватна стерилизация практически не се откриват. Всъщност, днес в света тенденцията за увеличаване на броя на острите HCV инфекции се наблюдава единствено сред заразените с HIV мъже, които правят секс с мъже.
HCV може също да се предава по полов път, както и може да бъде предаден от заразена майка на бебето. Тези начини на предаване са много по-рядко срещани.
Хепатит С не се разпространява чрез кърмата, храната, водата или случаен контакт, като например прегръщане, целуване и споделяне на храна или напитки с инфектиран човек.
Заразяването с HCV става предимно по парентерален път. Както вече споменахме, за Европа и САЩ най-голямо е значението на инжекционното използване на наркотици. Други, специфични за отделни рискови групи експозиции са: секс с IVDU, пребиваване в затвор, удряне (порязване) със зацапан с кръв предмет, татуиране.
Хепатитният С вирус (НСV) е кръвен патоген, с изразен хепатотропизъм. Инфекцията, причинена от него, протича обикновено като асимптомна остра инфекция. При 75% от случаите с остра НСV инфекция, последната преминава в хронична форма. Хроничният хепатит С води в 35% до цироза на черния дроб и в 3% до хепатоцелуларен карцином. Рискът от смърт вследствие на хронична HCV инфекция е изчислен на 37%.
Инкубационният период на HCV - инфекцията е 2-24 седмици и е по-къс при директно вливане на вируса (напр. хемотрансфузия). Острата инфекция обикновено протича умерено тежко. Не повече от 25% от пациентите имат иктер, но те като че ли са по-склонни да изчистят вируса. Над 60% от пациентите имат повишени трансаминази, които се задържат високи около 6 месеца след диагностицирането. За потвърждаване на диагнозата най-често е необходимо измерване на HCV RNA вирусен товар (чрез PCR метод), тъй като често пациентите все още не са развили антивирусни антитела на фона на повишените трансаминази. Последното особено важи за мъжете, които правят секс с мъже с инфекция с HIV.
Острият хепатит преминава в хроничен при 60-80% от пациентите. Хепатитът се счита за хроничен, ако в течение на повече от 6 месеца вирусът персистира. След като хроничната инфекция е вече установена, спонтанно изчистване на вируса е малко вероятно. Мнозинството пациенти с хроничен HCV хепатит нямат оплаквания, докато не настъпи цироза. Най-често срещаното оплакване е отпадналост, лесна уморяемост, миалгии, артралгии, загуба на тегло. Често оплакванията са свързани с други съпътстващи заболявания или състояния и е трудно да се идентифицира точната причина за определено оплакване.
