Наименованието идва от латински език: parvus – малко. Семейство Parvoviridae включва три рода, от които само един е патогенен за човека – Parvovirus В 19. Вирусът причинява познато като пета болест – erythema infectiosum. За нея е характерен лекият токсикоинфекциозен синдром в рамките на няколко дни, който се последва от появата на обрив, наподобяващ този при рубеола.


Предимно се засягат децата. Механизмът на разпространение е по въздушно-капков път (кихане, кашляне, говорене), както и контактно-битов, чрез замърсени със секрети ръце или предмети. Вирусът причинява спорадични случаи на заболяването или малки епидемии.


Парвовирусите са особено устойчиви при попадане във външната среда. Контагиозният индекс (потенциалът за заразяване) е нисък – около 20%. Това означава, че ако в една стая с болен има още петима души, то само един от тях ще се зарази.



Заболяването, което причиняват вирусите е типична антропоноза – разпространява се само сред хората. Инкубационният период е в рамките на 1-2 седмици. Проникнал в лигавицата на горните дихателни пътища вирусът се размножава и чрез кръвта се разпространява до кожата, костния мозък и други органи.


При възрастни лица парвовирусите предизвикват полиартрит. А при пациента с хронична анемия – апластична криза. При бременни инфекцията може да проникне през плацентата в плода и да предизвика загуба на плода.


Преболедувалите придобиват траен имунитет. Специфична профилактика под формата на ваксини все още не е разработена.


Парвовирусната инфекция се доказва със серологични методи. За остра инфекция говори откриването на IgM антитела, които в края на токсикоинфекциозния синдром, преди появата на обрив се откриват в серум. Те достигат висок титър през втората седмица на заболяването и спадат 1-2 месеца от началото на заболяването, като изчезват напълно след 2-3 месеца. След появата на IgM антитела, вирусите изчезват от кръвта.


IgG антителата от своя страна говорят за прекарана парвовирусна инфекция. Тяхното четирикратно нарастване при измерване на две серумни проби, през 2 седмици доказва за наличието на прясна инфекция. Тези антитела се доказват при 25-65% възрастни здрави лица и при 100% при деца с хемофилия.